M’Cheyne Bible Reading Plan

50 ^(A)Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. ² И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. ³ И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. ⁴ И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, ^5 (B)че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ ⁶ А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ ⁷ Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, ⁸ семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. ⁹ С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. ¹⁰ Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. ¹¹ Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. ¹² И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. ^13 (C)Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. ¹⁴ След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.

Обещанието на Йосиф

¹⁵ След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ ¹⁶ И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча ¹⁷ да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. ¹⁸ Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ ¹⁹ Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. ^20 (D)Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. ²¹ Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. ²² И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. ²³ И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. ^24 (E)Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ ^25 (F)И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ ²⁶ Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.

Проповедта на Йоан Кръстител

3 ^(A)В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния, ² при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята. ^3 (B)И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. ^4 (C)Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог. ⁵ Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки. ⁶ Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“

^7 (D)На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? ^8 (E)Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: ‘Авраам е нашият баща’. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. ^9 (F)И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй – всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“

¹⁰ Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“ ¹¹ Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“ ^12 (G)Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“ ¹³ А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“ ¹⁴ Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“

^15 (H)Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос, ^16 (I)Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. ¹⁷ Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“

¹⁸ С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше. ^19 (J)Йоан изобличаваше и четвъртовластника Ирод заради това, че бе взел за жена Иродиада – жената на своя брат, и заради всички злини, които той бе извършил; ²⁰ към всички тях Ирод прибави и тази, че затвори Йоан в тъмница.

Кръщението на Иисус Христос

^21 (K)Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Иисус; и докато Той се молеше, небето се отвори ^22 (L)и Светият Дух слезе над Него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение!“

Родословие на Иисус Христос

^23 (M)Когато Иисус започваше служението Си, беше на около тридесет години и беше, както мислеха, син на Йосиф, Илий, ²⁴ Матат, Левий, Мелхий, Янай, Йосиф, ²⁵ Мататия, Амос, Наум, Еслий, Наге, ²⁶ Маат, Мататия, Семин, Йосих, Йода, ²⁷ Йоанан, Рисай, Зоровавел, Салатиил, Нирий, ²⁸ Мелхий, Ади, Косам, Елмодам, Ир, ²⁹ Йосий, Елиезер, Йорим, Матат, Левий, ³⁰ Симеон, Юда, Йосиф, Йонам, Елиаким, ³¹ Мелеа, Менна, Матата, Натам, Давид, ³² Йесей, Овид, Вооз, Салмон, Наасон, ³³ Аминадав, Арам, Есром, Фарес, Юда, ³⁴ Яков, Исаак, Авраам, Тара, Нахор, ³⁵ Серух, Рагав, Фалех, Евер, Сала, ³⁶ Каинам, Арфаксад, Сим, Ной, Ламех, ³⁷ Матусал, Енох, Яред, Малелеил, Каинам, ³⁸ Енос, Сит, Адам, Божий.

Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

16 В отговор Йов каза: ² „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие! ³ Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш? ^4 (A)И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; ⁵ бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.

⁶ Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава. ⁷ Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство. ⁸ Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене. ⁹ Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене. ¹⁰ Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене. ¹¹ Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви. ¹² Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си. ¹³ Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми, ¹⁴ нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин. ¹⁵ Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог. ¹⁶ Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми, ¹⁷ макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.

¹⁸ Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик. ¹⁹ И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините! ²⁰ Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога. ²¹ О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел. ^22 (B)Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

17 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. ² Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

³ Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? ⁴ Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. ⁵ Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

^6 (C)Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. ⁷ Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. ⁸ Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. ⁹ Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. ¹⁰ Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. ¹¹ Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. ¹² А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. ¹³ Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; ¹⁴ на гроба ще кажа: ‘Ти си ми баща’, на червея: ‘Ти си ми майка и сестра.’ ¹⁵ Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? ¹⁶ Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“

Примерът на апостолите

4 Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. ² А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. ³ Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, ^4 (A)защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. ^5 (B)Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.

⁶ Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате^[a] повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг. ⁷ Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал? ⁸ Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас! ⁹ Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт^[b], понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората. ¹⁰ Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни. ^11 (C)Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни ^12 (D)и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, ^13 (E)хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.

^14 (F)Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца. ^15 (G)Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието. ^16 (H)Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос^[c]. ^17 (I)По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква. ¹⁸ Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас. ¹⁹ Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели. ²⁰ Защото Божието царство не е в думите, а в силата. ²¹ Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?