M’Cheyne Bible Reading Plan

19 ^1 [a] Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“

Давид оплаква сина си Авесалом

² След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“ ³ И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си. ⁴ Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка. ⁵ А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“ ⁶ А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си. ⁷ Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели. ⁸ Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа – ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“ ⁹ Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.

Завръщане на Давид в Йерусалим

¹⁰ Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом. ¹¹ Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“

¹² Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: ‘Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му! ¹³ Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?’ ¹⁴ Най-вече на Амесай кажете: ‘Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав’!“

¹⁵ Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“ ¹⁶ Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан. ^17 (A)Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид. ¹⁸ Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя. ¹⁹ След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат.

Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан. ²⁰ Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю. ²¹ Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“ ²² Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“ ^23 (B)(C)А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“ ²⁴ Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.

^25 (D)Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна. ²⁶ Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“ ^27 (E)Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих – ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц. ²⁸ А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел – постъпи, както желаеш. ²⁹ Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“ ³⁰ А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“ ³¹ Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар – царят, се завърна с мир у дома си.“

^32 (F)От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан. ³³ А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек. ³⁴ Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“ ³⁵ Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим? ³⁶ Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар? ³⁷ Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост? ³⁸ Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“ ³⁹ Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“

⁴⁰ И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си. ⁴¹ Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя. ⁴² При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя – мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“ ⁴³ А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“ ⁴⁴ А израилтяните отговориха на Юдовите мъже: „Ние имаме десет дяла при царя, а не един; при Давид имаме по-големи права от вас. Защо тогава ни презряхте? Нали ние първи заговорихме за връщането на нашия цар?“ Но думите на Юдовите мъже бяха по-силни от думите на израилтяните.

Видения и откровения на апостола

12 Наистина не ми^[a] е от полза да се хваля, но аз ще премина към видения и откровения от Господа. ² Зная един човек – християнин, който преди четиринадесет години – с тяло ли, не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае – бе грабнат до третото небе. ³ И зная, че този човек – дали с тяло, или без тяло, не зная, Бог знае – ⁴ беше грабнат и отнесен в рая, и чу неизразими неща, каквито човек не трябва да изговаря. ^5 (A)С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се хваля освен с немощите си. ⁶ Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене. ⁷ И за да не се превъзнасям поради премногото откровения, дадено ми беше жило в плътта, ангел на Сатана, който да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям. ⁸ Заради това аз три пъти молих Господ да го отстрани от мене. ⁹ А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“ Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос. ^10 (B)Затова се радвам на немощите си, на хулите, скърбите, гоненията, притесненията заради Христос – защото когато съм немощен, тогава съм силен.

Грижите на апостол Павел за коринтяните

^11 (C)Показах се глупав, като се похвалих^[b], но вие ме принудихте. Наистина трябваше вие да ме препоръчвате, защото с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“, макар да съм нищо. ^12 (D)Белезите на апостол се проявиха на дело пред вас в голямото ми търпение, в чудеса, знамения и изцелявания. ^13 (E)Защото с какво бяхте ощетени спрямо другите църкви освен с това, че самият аз не съм ви обременявал? Простете ми тази вина!

^14 (F)Ето трети път се готвя да дойда при вас, но няма да ви обременя. Понеже аз търся не вашето богатство, а вас. Наистина, не децата трябва да събират богатство за родителите си, а родителите – за децата. ¹⁵ Аз на драго сърце ще пожертвам всичко, ще пожертвам дори и себе си за душите ви. Макар че аз ви обичам толкова много, вие ме обичате по-малко. ¹⁶ Добре, аз не ви бях в тежест. Но, казват, бил съм хитрец и с измама съм ви използвал. ¹⁷ Да не би чрез някого от тези, които изпратих при вас, да съм се обогатил от вас? ^18 (G)Аз помолих Тит и изпратих заедно с него и друг брат. Да не би Тит да ви е измамил със средствата? Не се ли отнесохме всички по един и същи начин към вас? Не постъпваме ли еднакво?

¹⁹ Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в името на Христос и всичко това, възлюбени, е за ваше назидание. ²⁰ Защото се страхувам, като дойда, да не би да ви намеря не такива, каквито желая, а и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете, да не би да има раздори, завист, гняв, караници, клевети, клюкарство, надменност, бъркотии. ^21 (H)Да не би пак, когато дойда, да бъда унизен от своя Бог заради вас и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди това и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, които са вършили?

Предсказване на гибелта на Тир

26 ^(A)В единадесетата година, в първия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене: ^2 (B)„Сине човешки, понеже Тир каза за Йерусалим ‘О-хо-хо!’, съборена е портата на народите. Тя падна към мене. Ще се обогатя, Йерусалим е в развалини.

³ Затова така казва Господ Бог: ‘Ето Аз съм против тебе, Тире! И ще надигна против тебе много народи, както морето надига вълните си. ⁴ И ще разрушат стените на Тир и ще съборят кулите му. И Аз ще измета отломките от него и ще го оставя като гола скала. ⁵ Той ще бъде гол сред морето, защото Аз казах това’ – възвестява Господ Бог. ‘Той ще бъде за плячка на народите, ⁶ докато дъщерите му, които са в страната, ще бъдат избити с меч и ще разберат, че Аз съм Господ’.“

Оръдие за възмездието е Навуходоносор

^7 (C)Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз ще доведа против Тир от север вавилонския цар Навуходоносор, царя на царете, с коне, колесници и конници – войска и множество народ. ^8 (D)Той ще избие твоите дъщери в страната с меч, ще издигне срещу тебе обсаден вал за нападение и ще изправи щитове против тебе. ⁹ Той ще насочи удара на стенобойните си машини срещу стените ти и ще събори кулите ти с железните си лостове. ¹⁰ От множеството му коне прахът им ще те покрие; от шума на конниците и колелата на колесниците твоите стени ще се разлюлеят, когато влиза през твоите порти, както се влиза в щурмуван град. ¹¹ С копитата на конете си ще изпотъпче всичките твои улици, с меч ще избие твоя народ и ще повали на земята стълбовете на твоята мощ. ¹² Те ще разграбят твоето богатство и ще плячкосат твоята стока, ще разрушат твоите стени и ще срутят красивите ти къщи. Твоите камъни, дървета и отломки ще изхвърлят в морето. ^13 (E)И ще прекратя шума на песните ти и звукът от твоите цитри няма вече да се чува. ¹⁴ И ще те оставя като гола скала; място за разстилане на мрежи ще бъдеш. Никога няма да бъдеш построен отново, защото Аз, Господ, казах това“, възвестява Господ Бог.

Оплакване на морските князе

¹⁵ Така Господ Бог казва на Тир: „Няма ли от шума на твоето падане да се разклатят крайбрежията, когато смъртно ранените стенат и когато убитите са изклани вътре в тебе? ^16 (F)(G)И всички морски князе ще слязат от престола си. Ще свалят одеждите си и ще снемат пъстрите си дрехи. Ще се покрият с вретища, ще седнат в праха на земята и ще потръпнат минута, ужасени от тебе. ¹⁷ И ще заплачат за тебе и ще ти кажат: ‘Как си погинал ти, който беше заселен по моретата, град, който беше възхваляван, който беше най-силен в морето, ти и твоите жители, които всявахте ужас у всеки един от обитателите му. ¹⁸ Сега островите ще треперят в деня на падението ти. Поради твоята гибел са ужасени островите, които са в морето’.“

Преизподня очаква Тир

¹⁹ Защото така казва Господ Бог: „Когато те направя пуст град като необитаемите градове, надигайки върху тебе бездната и дълбокото море те покрие, ^20 (H)тогава ще те принизя до онези, които слизат в гроба, до древен народ и ще те направя да обитаваш преизподнята, подобно на древни останки, да бъдеш с онези, които слизат в гроба, за да не бъдеш обитаван. И Аз ще явя славата в земята на живите. ^21 (I)За ужас ще те направя и няма да те има. Ще бъдеш търсен и никога няма да бъдеш намерен“ – възвестява Господ Бог.

Плач за оскверненото светилище

74 Поучение на Асаф.