M’Cheyne Bible Reading Plan

Завръщане на Авесалом в Йерусалим

14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. ² Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. ³ След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.

⁴ Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ ⁵ Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. ⁶ Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. ⁷ И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“

⁸ И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ ⁹ Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ ¹⁰ Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ ¹¹ Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“

¹² А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“ ¹³ Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник. ^14 (A)Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. ¹⁵ А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: ‘Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си. ¹⁶ Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.’ ¹⁷ И твоята слугиня си каза: ‘Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.’“

¹⁸ Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“ ¹⁹ Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. ²⁰ Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“

²¹ След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това – иди, върни младия Авесалом.“ ²² Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“ ²³ И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим. ²⁴ Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.

²⁵ Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом – от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък. ²⁶ Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка. ²⁷ На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица^[a].

²⁸ В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя. ²⁹ Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде. ³⁰ Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива^[b]. ³¹ Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“ ³² Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: ‘Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие’.“ ³³ Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.

7 ¹ И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.

Радостта на апостола

² Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. ^3 (A)Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. ⁴ Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.

^5 (B)Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. ^6 (C)Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. ⁷ И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. ⁸ Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. ⁹ Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. ¹⁰ Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. ¹¹ И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. ¹² Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога. ¹³ Тъкмо затова се утешихме.

Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно ¹⁴ и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина. ^15 (D)И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет. ¹⁶ Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.

Пророчество против Негев (Юга)

21 ^[a] След това Господ отправи към мене слово: ² „Сине човешки, обърни лицето си към Теман, говори открито против Даром и пророкувай против горската шир на Негев. ^3 (A)Кажи на гората на Негев: Чуй словото на Господа: ‘Така казва Господ Бог: «Ето Аз ще запаля огън в тебе и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в теб. Лумналият пламък няма да се угаси и цялата повърхност от юг до север ще бъде изгорена от него. ⁴ Тогава всеки ще разбере, че Аз съм Господ. Аз го запалих. Той няма да угасне»’.“ ⁵ И казах: „Ах, Господи Боже! Те казват за мене: ‘Не говори ли той с притчи’?“

Пророчество за Вавилон. Господният меч

⁶ Тогава Господ отправи към мене слово: ⁷ „Сине човешки, обърни лицето си към Йерусалим, говори открито против светилищата и пророкувай против Израилевата земя. ⁸ Кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: ‘Ето Аз съм срещу тебе! Ще извадя Своя меч от ножницата му и ще отсека праведния и нечестивия от тебе. ⁹ Понеже ще отсека от тебе праведния и нечестивия, Моят меч ще излезе от ножницата си против всеки от юг до север. ¹⁰ Тогава всеки ще узнае, че Аз съм Господ. Аз изтеглих Своя меч от ножницата му. Той вече няма да се върне отново в нея.’ ¹¹ А ти, сине човешки, стени! С разбито сърце и с горчивина стени пред тях. ^12 (B)И когато те попитат ‘Защо стенеш?’, тогава им кажи: ‘Поради мълвата. Когато тя дойде, всяко сърце ще се свие, всички ръце ще отмалеят, всеки дух ще се сломи и колената на всички ще се разтреперят като вода. Ето тя идва! И ще се сбъдне, казва Господ Бог’.“

¹³ И Господ рече: ¹⁴ „Сине човешки, пророкувай и кажи: ‘Така казва Господ Бог: Кажи:

«Меч! Мечът е наострен и излъскан! ¹⁵ Наострен за голяма сеч; излъскан – да блести като светкавица! Нека не се радваме! Жезълът, сине Мой! Мечът презира всяко дърво! ¹⁶ Той го даде да бъде излъскан, да бъде хванат с ръка. Той е изострен! Мечът е излъскан, за да бъде даден в ръката на погубителя»’! ¹⁷ Викай и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всичките първенци на Израил. Те ще бъдат предадени на меч с Моя народ. Затова удряй бедрата си. ¹⁸ Защото изпитването приключи. Сега какво? Дори жезълът е пречупен! Защото мечът презира…! Но няма да се случи, казва Господ Бог.

¹⁹ А ти, сине човешки, пророкувай и пляскай с ръце! И нека мечът да порази два пъти, три пъти! Това е меч за погубване, меч за голяма сеч, въртящ се срещу тях, ²⁰ за да се свият сърцата и онези, които се препъват, да се умножават. При всички техни порти поставих меч за погубване. Ах, направен е да блести като светкавица. Изваден е за убиване. ²¹ Бъди остър! Обърни се надясно! Поразявай! Обърни се наляво! Навсякъде, накъдето е насочено острието ти! ²² И Аз също ще пляскам с ръцете Си и ще утоля Своята ярост. Аз съм Господ. Аз казах.“

²³ И Господ отправи към мене слово: ²⁴ „Сега ти, сине човешки, определи си два пътя, по които ще мине мечът на вавилонския цар, и двата, водещи началото си от една и съща земя. Направи пътепоказател; на разклонението на пътя към града го постави. ²⁵ Постави си пътен знак за меча да дойде: Рава на Амоновите синове и Юдея, в укрепения Йерусалим. ²⁶ Защото вавилонският цар се спря в началото на пътя, на разклонението на двата пътя, за да получи знамение. Той хвърли стрели, допита се до терафими, прегледа черен дроб. ²⁷ От дясната му страна се явява знамението ‘Йерусалим’ – да постави стенобойни машини, да отвори уста, за да извика, да нададе боен вик, да постави стенобойни машини срещу портите, да издигне обсадна рампа, да изградят обсаден вал. ²⁸ Но за тях това беше като лъжливо знамение. Те са обвързани с тържествени клетви, но ще се изложи на показ беззаконието им, че трябва да бъдат взети в плен.“ ²⁹ Затова така казва Господ Бог: „Понеже изложихте на показ вашите беззакония, като разкрихте размирните си действия, изкарвайки наяве греховете си чрез всичките си противни дела, защото се изложихте на явна съблазън, ще бъдете заловени.

³⁰ А ти, скверни беззаконни княже на Израил, чийто ден е дошъл навреме за твоето окончателно наказание!“ ^31 (C)Така казва Господ Бог: „Махни кидара и свали диадемата! Нека нищо не е същото. Въздигни унизения и свали гордия!“ ^32 (D)Безпорядък, хаос, смут! Това е, което ще направя – бедствие, което с нищо не може да се сравни; дойде онзи, чиято е присъдата, и Аз ще му я дам.

^33 (E)А ти, сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог за амонците и за техните подигравки. Кажи: ‘Меч! Меч е изтеглен за погубване, изострен е да погълне, да блесне като светкавица – ³⁴ докато те ти предлагат суетни видения и лъжливи предсказания, – да те постави на шията на нечестивите беззаконници, чийто ден дойде навреме за твоето окончателно наказание. ³⁵ Върни го в ножницата му! На мястото, където си създаден, в страната на своя произход, там ще те съдя. ³⁶ И ще излея негодуванието Си върху тебе, с огъня на Своята ярост ще духна върху тебе. И ще те предам в ръката на жестоки хора, изкусни в унищожение. ³⁷ Ти ще станеш храна за огъня, твоята кръв ще се лее сред страната. Никой няма да си спомня за тебе, защото Аз съм Господ. Аз казах’.“

Господ е Бог на цялата земя

68 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.