M’Cheyne Bible Reading Plan
3 Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.
2 (A)На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама; 3 втори – Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; 4 четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; 5 шести – Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.
6 Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. 7 (B)А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ 8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. 9 (C)Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: 10 (D)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ 11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.
12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ 13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ 14 (E)След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ 15 (F)Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш. 16 С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.
17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. 18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: ‘Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.’“ 19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. 20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.
22 И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир. 23 Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“ 24 Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл? 25 Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“
26 Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това. 27 (G)Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана – навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил. 28 А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син. 29 Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“ 30 Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.
31 Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му. 32 Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него. 33 Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир? 34 Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.
35 Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ 36 Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ. 37 Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя. 38 След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил? 39 (H)Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“
Използване на дарбите в богослужението
14 (A)Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, 2 (B)защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. 3 Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха. 4 Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата. 5 (C)Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.
6 Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение? 7 И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата? 8 И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка? 9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра. 10 Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен; 11 ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене. 12 Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.
13 Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува, 14 защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен. 15 Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума. 16 (D)Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш? 17 Ти добре благодариш, но другият не се поучава. 18 Благодаря на своя[a] Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици, 19 но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.
20 (E)Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора. 21 (F)В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ 22 Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. 23 Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели? 24 Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда 25 (G)и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“
Всичко да става с приличие и ред
26 Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука. 27 Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува. 28 Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29 От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват. 30 Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне. 31 Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават. 32 А пророческите дарби са подчинени на пророците, 33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите. 34 (H)Жените ви[b] в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват. 35 Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква. 36 Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?
37 Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа. 38 А който не разбира, нека не разбира[c]. 39 (I)Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. 40 Нека всичко става с приличие и ред.
Пленът наближава
12 И Господ отправи слово към мене, като каза: 2 (A)„Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род. 3 А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род. 4 И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен. 5 Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него. 6 Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“
7 Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.
8 А на сутринта Господ отправи слово към мене, като каза: 9 „Сине човешки, Израилевият дом, размирният дом, не те ли запита: ‘Какво правиш?’ 10 Кажи им: ‘Така казва Господ Бог: «Това е бремето за княза в Йерусалим и целия израилски дом, който е в него».’ 11 Кажи: ‘Знамение за вас съм аз. Каквото направих, така ще бъде направено с тях. Те ще отидат в плен, в заточение. 12 А князът, който е сред тях, по мръкнало ще вдигне товара и ще излезе. Ще прокопаят през стената, за да го изкарат. Ще покрие лицето си, така че да не може да види страната с очите си. 13 (B)И ще разпростра Своята мрежа върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. Тогава ще го откарам във Вавилон, в страната на халдейците. Но той няма да я види и там ще умре. 14 (C)А всички, които са около него – неговите помощници и цялата му армия, – ще разпръсна по всички страни. И ще изтегля меч след тях. 15 И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги прогони по чуждите земи. 16 Но малцина от тях ще пощадя от меч, глад и болест, за да разказват за своите мерзости между народите, при които ще отидат. И ще познаят, че Аз съм Господ’.“
Съдът няма да бъде отложен
17 И Господ отправи слово към мене: 18 „Сине човешки, яж храната си с трепет и пий водата си, изпълнен с тревога и безпокойство. 19 Тогава кажи на народа на страната: ‘Така казва Господ Бог за йерусалимските жители в израилската земя: «Те ще ядат храната си със страх и ще пият водата си с ужас, защото страната им ще бъде лишена от пълнотата на изобилието си поради насилието на всички, които живеят в нея.
20 И населените градове ще станат развалини, и страната ще бъде опустошена. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ»’.“ 21 И Господ отправи слово към мене, казвайки: 22 „Сине човешки, каква е тази поговорка у вас за израилската страна: ‘Дните са дълги и нито едно видение не се сбъдва?’ 23 Затова им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил».’ Но кажи им: ‘Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.’ 24 Защото вече няма да има нито едно измамно видение или лъжливо предсказание в Израилевия дом. 25 Защото Аз съм Господ. Аз говоря и думите Ми, които изричам, се изпълняват. Няма повече да се забавя. Защото докато сте живи, о, размирни роде, каквото и слово да изрека, ще го изпълня; о, размирни роде, ще изрека слово и ще го изпълня“, казва Господ Бог.
26 И Господ отправи слово към мене: 27 „Сине човешки, виж какво казва Израилевият род: ‘Видението, което той вижда, е за много дни напред и той пророкува за далечни времена.’ 28 (D)Затова кажи им: ‘Така казва Господ Бог: «Няма да има повече забавяне. Всяка от Моите думи, която изговоря, непременно ще се изпълни», казва Господ’.“
Псалом, посветен на покаянието
51 За първия певец. Псалом на Давид, 2 (A)[a] когато пророк Натан отиде при него, след като той бе влязъл при Вирсавия.
3 [b] Боже, смили се над мене заради Своята милост
и заличи беззаконията ми заради голямото Си милосърдие.
4 Измий ме напълно от моята вина
и ме очисти от моя грях!
5 (B)Защото аз съзнавам своята вина
и моят грях е винаги пред мене.
6 (C)Пред Тебе, само пред Тебе съгреших
и сторих зло пред очите Ти,
така че Ти си прав да ме осъждаш със Своята справедлива присъда.
7 Ето, откакто съм роден, съм в беззаконие,
в грях ме зачена моята майка.
8 Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека
и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.
9 (D)Поръси ме с китка от исоп[c] и ще бъда чист от грях,
умий ме и ще бъда по-бял от сняг!
10 (E)Дай ми да усетя радост и веселие
и ще се зарадват костите, строшени от Тебе!
11 Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина!
12 (F)Сътвори чисто сърце у мене,
Боже, и дух на правда ми дай!
13 (G)Не ме отхвърляй от лицето Си
и не отдалечавай Светия Си Дух от мене!
14 Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе,
и с дух на послушание ме укрепи!
15 Ще науча беззаконниците на Твоите пътища
и грешниците ще се обърнат към Тебе.
16 Боже, избави ме от кръвната вина Ти, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвалява Твоята справедливост!
17 Господи, отвори устните ми
и устата ми ще възвести Твоята слава!
18 (H)Защото да би искал жертва, щях да Ти дам,
но към всеизгаряне Ти не си благосклонен.
19 (I)Жертва за Бога е смиреният дух,
смирено и разкаяно сърце Ти, Боже, няма да презреш.
20 (J)Господи, стори добро на Сион заради благоволението Си към него,
издигни стените на Йерусалим!
21 (K)Тогава ще благоволиш към праведните жертви,
към възношение и всеизгаряне;
тогава ще принесат телетата на Твоя жертвеник.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.