M’Cheyne Bible Reading Plan
Царуване на Йорам
21 Йосафат почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Вместо него се възцари синът му Йорам. 2 А Йорам имаше братя – Йосафатовите синове: Азария, Йехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия. Всички те бяха синове на израилския цар Йосафат. 3 Техният баща им беше завещал много подаръци – сребро, злато, скъпоценности, наред с укрепените градове в Юдея. Царството обаче предаде на Йорам, понеже той беше първородният му син. 4 (A)Когато Йорам се възкачи на бащиния си престол и се утвърди, той изби с меч всичките си братя, а също и някои предводители на Израил. 5 Йорам беше на тридесет и две години, когато се възцари, и престоя на трона в Йерусалим осем години. 6 Той вървеше по пътя на израилските царе, както постъпваха в Ахавовия род, защото жена му беше дъщеря на Ахав. Така той стори много злини пред Господа. 7 (B)Но Господ не искаше да погуби Давидовия род заради завета, който беше сключил с Давид, и понеже беше обещал да даде светилник на него и на синовете му за всички времена.
8 (C)По негово време едомците се освободиха от властта на Юдея и си поставиха свой цар. 9 Затова Йорам тръгна против тях с военачалниците си и всичките си колесници. И макар че едомците го обкръжиха заедно с колесниците му, през нощта той ги нападна и ги победи. 10 Въпреки това Едом и до днес е независим от властта на Юдея. По същото време и Ливна отхвърли властта ѝ, понеже беше изоставила Господа, Бога на предците си. 11 Направи капища по юдейските планини и въведе в идолопоклонство жителите на Йерусалим, и поквари Юдея.
12 Тогава до него дойде писмо от пророк Илия, в което се казваше: „Така говори Господ, Бог на баща ти Давид: ‘Понеже ти не вървеше по пътя на баща си Йосафат и по пътя на Аса, юдейския цар, 13 а тръгна по пътя на израилските царе и поквари Юдея и жителите на Йерусалим, както вършеше това Ахавовият род, а освен това умъртви братята си от бащиния си род, които бяха по-добри от тебе, 14 затова Господ ще порази тежко народа ти, синовете ти, жените ти и всичко, което имаш, 15 а ти ще страдаш от страшна болест, която от ден на ден ще поразява вътрешностите ти’.“
16 И Господ вдъхна смелост на филистимците и арабите, съседи на етиопците, да въстанат против Йорам. 17 И те се вдигнаха против Юдея и нахълтаха в пределите ѝ, като заграбиха всичко, което намериха в царския дом, а също и синовете и жените на царя, така че не му остана нищо освен Охозия, най-младия син.
18 А след всичко това Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест. 19 (D)Така, от ден на ден към края на втората година вътрешностите му се разпаднаха и той умря в тежки страдания. Но народът не му кади благовонния, както бяха правили за предците му.
20 (E)Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим осем години. Отиде си неоплакан и го погребаха в града на Давид, но не в царските гробници.
Петият ангел тръби
9 (A)Затръби и петият ангел. И видях една звезда, паднала от небето на земята. И даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната. 2 (B)Тя отвори кладенеца на бездната и от кладенеца излезе дим, като дим от горяща пещ, и слънцето и въздухът потъмняха от дима от кладенеца. 3 (C)Тогава от дима излязоха скакалци по земята и даде им се сила, каквато сила имат скорпионите по земята, 4 (D)но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да било зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си. 5 И им се нареди да не ги убиват, а да ги мъчат пет месеца. Болките от тях щяха да бъдат като болки на човек, ужилен от скорпион. 6 (E)И в онези дни хората ще търсят смъртта и няма да я намерат, ще поискат да умрат, но смъртта ще ги избягва.
7 (F)По своя външен вид скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите им имаше нещо като златни венци, а лицата им бяха като човешки лица. 8 (G)Имаха коси като женски коси, а зъбите им бяха като на лъвове. 9 Имаха гърди като железни брони, а шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, препускащи в битка. 10 Имаха и опашки като на скорпиони, а на опашките им имаше жила. И дадена им беше власт да вредят на хората пет месеца. 11 Те имаха за цар ангела на бездната. Името му на еврейски е Авадон, а на гръцки – Аполион[a].
12 Едното „горко“ мина, ето след него идват още две „горко“.
Шестият ангел тръби
13 (H)Затръби и шестият ангел. И чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, който беше пред Бога, 14 да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: „Освободи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат.“ 15 Тогава бяха освободени четирите ангели, държани готови за часа и деня, за месеца и годината, за да убият една трета част от хората. 16 Броят на конните войски беше двеста милиона. Чух броя им 17 (I)и видях във видението си конете и ездачите им така: те имаха огненочервени, сини като сапфир и жълтозелени като сяра нагръдници. Главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаха огън, дим и сяра. 18 От тези три бедствия – огъня, дима и сярата, които излизаха от устата им, умря една трета от хората. 19 А силата на конете беше в устата и в опашките им, защото опашките им, прилични на змии, имаха глави, с които поразяваха.
20 (J)Но останалите хора, които не загинаха от тези бедствия, не се покаяха за делата на ръцете си – не престанаха да служат на демони и на златни и сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят. 21 И не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничеството си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.
Видение за летящ свитък
5 Аз отново повдигнах очи и видях: ето летящ свитък! 2 (A)Той ме попита: „Какво виждаш?“ Отговорих: „Виждам летящ свитък, дължината му е двадесет лакътя, а ширината – десет лакътя.“ 3 (B)И ми каза: „Това е проклятието, което се носи над цялата земя; защото всеки, който краде, ще получи възмездие според това проклятие, и всеки, който се кълне лъжливо, също ще получи възмездие според това проклятие.“ 4 „Аз го изпратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето име, ще остане в дома му и ще го разруши – дърво и камък няма да останат.“
Видение за жена в ефа
5 Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе напред и ми рече: „Вдигни очите си и виж какво е това, което се явява?“ 6 Аз попитах: „Какво е това?“ Той отговори: „Това, което се явява, е ефа.“ И добави: „Това е образът им по цялата земя.“ 7 И, ето издигна се оловен похлупак и в ефата седеше една жена. 8 И каза още: „Това е нечестивостта.“ И хвърли жената отново в ефата, а върху отвора хвърли отново оловния похлупак.
9 Тогава вдигнах очите си и видях: ето появиха се две жени, в крилата им – вятър, а крилата им като крила на щъркел. И те понесоха ефата между земята и небето. 10 Попитах ангела, който говореше с мене: „Къде отнасят ефата?“ 11 А той ми отвърна: „Да съградят за нея дом в страната Сенаар. И когато всичко бъде приготвено, тя ще бъде поставена там на своето място.“
Иисус Христос прощава на прелюбодейката
8 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 (A)А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание[a]. 7 (B)И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше[b], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената[c], Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители[d]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
Иисус Христос е светлината на света
12 (C)Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13 (D)Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14 (E)В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15 (F)Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16 (G)И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17 (H)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18 (I)Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19 (J)Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“
21 (K)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 (L)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 (M)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[e], ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 (N)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 (O)Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[f] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 (P)И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30 (Q)Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
„Истината ви прави свободни“
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[g], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 (R)Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“ 34 (S)Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 (T)Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. 38 (U)Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 (V)Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 (W)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Иисус Христос и Авраам
48 (X)Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 (Y)Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 (Z)Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 (AA)Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 (AB)Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 (AC)Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[h] отпреди да се роди Авраам.“ 59 (AD)Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.