M’Cheyne Bible Reading Plan

7 Йероваал, тоест Гедеон, стана рано сутринта заедно с всички хора, които бяха с него, и се разположиха на стан при извора Харод, а мадиамският стан беше на север от него – в долината, при хълма Морѐ. ² Но Господ каза на Гедеон: „Твоята войска е твърде голяма. Не мога да предам мадиамците под ваша власт. Иначе Израил накрая ще се хвали: ‘Моята ръка ме спаси.’ ^3 (A)Затова разгласи на всеослушание пред всички: ‘Който е страхлив и се бои, нека се върне и си отиде от планината Галаад’.“ Върнаха се двадесет и две хиляди мъже, а десет хиляди останаха.

⁴ Господ отново каза на Гедеон: „Твоята войска все още е многобройна. Заведи ги при водата, там ще извърша избора. За когото кажа: ‘Да върви с тебе’, нека върви с тебе; а за когото ти кажа: ‘Не бива да върви с тебе’, нека не върви!“ ⁵ Той заведе хората при водата. Тогава Господ каза на Гедеон: „Който лочи вода с езика си, както лочи куче, него поставяй отделно от онези, които коленичат, за да пият.“ ⁶ И броят на онези, които лочиха като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали коленичеха, за да пият вода. ⁷ Господ каза на Гедеон: „Чрез тези триста мъже, които лочеха, ще ви избавя и ще предам мадиамците под ваша власт. А всички други нека си отидат – всеки на мястото си.“ ⁸ Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите им и задържа при себе си тристата души, които взеха за себе си храната от народа и тръбите им. А мадиамският стан беше под него – в долината.

⁹ През онази нощ Господ каза на Гедеон: „Стани, потегли на битка към този стан, защото го предавам под твоя власт. ¹⁰ Ако пък се боиш да тръгнеш сам, потегли на битка към този стан заедно със слугата си Фура; ¹¹ чуй какво си говорят един друг там. Когато се укрепи силата ти, потегли на битка към стана.“ Той тръгна заедно със слугата си Фура и стигна до първия отряд на въоръжените, които бяха в стана. ^12 (B)А мадиамците, амаликитците, както и всички бедуини от Изток, се бяха разположили нагъсто по долината, подобно на скакалци; камилите им бяха безброй като пясъка край морето. ¹³ Когато Гедеон пристигна, ето един човек разказваше съня си на другия с думите: „Сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и като се търкулна до шатрата, удари се в нея така, че тя рухна, разби я и шатрата се разпадна.“ ¹⁴ В отговор другият му каза: „Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, потомък на израилтянина Йоас. Бог вече е предал под властта му мадиамците и целия им стан.“

¹⁵ Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони пред Господа, върна се в израилския стан и каза: „Ставайте! Господ предаде под властта ви мадиамския стан!“ ¹⁶ Той раздели тристата души на три отряда и даде на всички тръби и празни стомни с факли в тях. ¹⁷ Тогава им нареди: „Гледайте мене и правете същото. Ето аз ще се приближа до стана и каквото аз правя, това правете и вие. ¹⁸ Когато аз и тези, които са с мене, засвирим с тръби, засвирете и вие с вашите тръби около целия стан и завикайте: ‘За Господа и за Гедеон!’“

¹⁹ И така Гедеон заедно с отряд от сто воини дойде до мадиамския стан около началото на средната стража тъкмо когато бяха поставили часовите. Те засвириха с тръби и строшиха стомните, които бяха в ръцете им. ²⁰ И трите отряда засвириха с тръби и строшиха стомните, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите – в десните си ръце, за да свирят. Така те завикаха: „За Господа и за Гедеон!“ ²¹ При това всички застанаха около стана, всеки на мястото си. Тогава по целия стан всички се разтичаха, развикаха и удариха на бяг. ^22 (C)Защото, когато тристата воини засвириха с тръби, Господ породи смут по целия стан и всички обърнаха мечовете си един против друг. Цялата войска се разбяга по посока на Бетшита, Царера, Авел-Мехола и Табат.

²³ Тогава израилтяните от Нефталимовото, Асировото и Манасиевото племе се събраха и започнаха да преследват мадиамците. ²⁴ Гедеон изпрати пратеници по цялата Ефремова планина да известят: „Тръгнете срещу мадиамците, превземете водоизточниците им до Бетвара и завладейте бродовете през Йордан.“ Тогава се събраха всички мъже от Ефремовото племе и превзеха водоизточниците до Бетвара, както и до Йордан. ^25 (D)Те заловиха двамата мадиамски вождове Орив и Зив. Убиха Орив в Цур-Орив, а Зив – в Йекев-Зив. След това преследваха мадиамците и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.

Апостол Петър говори пред църквата в Йерусалим

11 ^(A)Апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово. ² И когато Петър се върна в Йерусалим, обрязаните го упрекваха и му казваха: ^3 (B)„Ти си ходил при необрязани и си ял с тях.“ ^4 (C)Тогава Петър започна да им разказва всичко поред: ⁵ „Аз бях в град Йопия и докато се молех, в унес видях видение: някакъв съд слизаше от небето. Той беше като голямо платнище, спускано за четирите краища, и се приближи до мене. ⁶ Като го разгледах добре, видях в него земни четириноги, зверове, влечуги и птици. ⁷ И чух глас да ми казва: ‘Стани, Петре, заколи и яж!’ ⁸ Но аз отговорих: ‘В никакъв случай, Господи, защото никога нищо скверно или нечисто не е влизало в устата ми.’ ⁹ А гласът от небето повторно ми рече: ‘Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.’ ¹⁰ Това се случи три пъти. И всичко пак се вдигна на небето. ¹¹ И ето в същия миг пред къщата, в която бях отседнал, се спряха трима мъже, изпратени от Кесария при мене. ¹² А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. С мене дойдоха и тези шестима братя и ние влязохме в къщата на човека. ¹³ Той ни разказа как е видял в къщата си ангел, който застанал и му рекъл: ‘Прати в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. ¹⁴ Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.’ ^15 (D)И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе върху тях, както и върху нас в началото. ^16 (E)Тогава си спомних думите на Господа, Който каза: ‘Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.’ ¹⁷ А щом Бог им даде същия дар, какъвто и на нас, които повярвахме в Господ Иисус Христос, кой съм аз, та да мога да попреча на Бога?“

^18 (F)Като чуха това, те се успокоиха и прославиха Бога с думите: „Наистина, Бог даде и на езичниците възможност да се покаят, за да получат вечен живот.“

Църквата в Антиохия

^19 (G)А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи. ²⁰ Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус. ^21 (H)Ръката на Господ беше с тях и мнозина повярваха и се обърнаха към Господа. ²² Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. ²³ Като пристигна и видя Божията благодат, той се зарадва и призоваваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, ^24 (I)понеже беше мъж добър, изпълнен със Светия Дух и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. ^25 (J)След това Варнава отиде в Тарс да търси Савел. ²⁶ И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата^[a] и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.

²⁷ През онези дни в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим. ^28 (K)Един от тях, на име Агав, стана и предрече чрез Духа, че по целия свят ще бъде голям глад, какъвто и настана при император Клавдий. ^29 (L)Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея. ³⁰ Това и сториха, като по Варнава и Савел изпратиха събраното до презвитерите.

Преследване на пророка и предсказание за вавилонския плен

20 Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи, ² тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен. ³ И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив^[a]. ⁴ Защото така казва Господ: ‘Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч. ⁵ Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон. ⁶ А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува’!“

Терзанията на пророка

⁷ „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене. ⁸ Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: ‘Насилие’ и ‘Разрушение’, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден. ^9 (A)Тогава кажа ли: ‘Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му’, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога. ¹⁰ Защото слушах шушукане от мнозина: ‘Ужас отвсякъде.’ ‘Обвинявайте и ще го обвиним’ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. ‘Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.’ ¹¹ Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави. ^12 (B)Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си! ¹³ Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!

^14 (C)Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! ^15 (D)Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: ‘Роди ти се син!’, и с това го е зарадвал много. ¹⁶ И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание, ¹⁷ задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна. ¹⁸ За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“

Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет

6 ^(A)Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. ^2 (B)И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! ^3 (C)Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. ^4 (D)А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ ⁵ Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. ⁶ И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.

Изпращане на дванадесетте ученици

^7 (E)Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. ⁸ И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, ⁹ но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. ¹⁰ Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. ^11 (F)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град^[a].“ ¹² И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, ^13 (G)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.

Убиване на Йоан Кръстител

^14 (H)Цар Ирод^[b] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ ^15 (I)Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ ¹⁶ Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“

^17 (J)Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; ^18 (K)а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ ¹⁹ Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, ²⁰ защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.

²¹ А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея, ²² дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ ^23 (L)Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ ²⁴ А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ ²⁵ И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ ²⁶ А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. ²⁷ И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. ²⁸ Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. ²⁹ Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

^30 (M)Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. ³¹ И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.

³² И отидоха с лодка на уединено място насаме. ³³ Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.

^34 (N)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.

³⁵ А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. ³⁶ Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат^[c].“ ³⁷ А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ ³⁸ И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ ³⁹ Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. ⁴⁰ И насядаха на групи по сто и по петдесет. ^41 (O)И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. ⁴² И всички ядоха и се наситиха. ⁴³ И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. ⁴⁴ А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.

Иисус Христос ходи по вода

^45 (P)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. ⁴⁶ И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. ⁴⁷ Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. ⁴⁸ И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. ^49 (Q)Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, ⁵⁰ защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ ⁵¹ Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. ^52 (R)Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

^53 (S)И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. ⁵⁴ Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, ⁵⁵ бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. ^56 (T)И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.