Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Съдии 4

Четвърти и пети съдия – Девора и Варак

След като Аод умря, израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа. (A)Затова Господ ги предаде под властта на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисар, който живееше в Харошет-Гоим. Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.

В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот. Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд. (B)Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: ‘Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон. (C)А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин – Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт’.“ Варак ѝ отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида[a].“ В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес. 10 Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него.

11 А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.

12 И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор. 13 Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон. 14 Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже. 15 (D)Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша. 16 Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч – не остана жив нито един.

17 А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения. 18 Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга. 19 Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри. 20 Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: ‘Има ли някой тука?’, ти отговори: ‘Няма.’“ 21 Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора – така той издъхна. 22 След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи.

23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните. 24 Израилтяните усилваха все повече и повече натиска си над ханаанския цар Явин, докато най-после го унищожиха.

Деяния 8

Преследване на църквата в Йерусалим

(A)А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. (B)Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.

Дякон Филип в Самария

(C)А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. (D)Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. И настана голяма радост в този град.

Симон Магьосникът

А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. 10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ 11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. 13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.

14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (E)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (F)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.

Филип и етиопецът

26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (G)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“

34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[b] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (H)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[c] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (I)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

Йеремия 17

Грехът на Юдея е идолопоклонството, единственото упование е в Господа

17 Грехът на Юдея е написан с желязно длето, с диамантено острие върху табличките на сърцето и върху роговете на жертвениците им. Затова като за свои деца си спомнят за своите жертвеници и ашерите си край зелените дървета, по високите хълмове. (A)„Планино Моя в полето, ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, също твоите свещени високи места, поради греха в твоите предели. И ти поради твоята вина ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох. И ще направя да робуваш на враговете си в страна, която не си познавала, защото разпалихте огъня на гнева Ми, който ще гори вечно.“

(B)Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна.

(C)Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ. (D)И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод.

Сърцето е лукаво повече от всичко и порочно – кой може да го разбере? 10 (E)Аз, Господ, подлагам на изпитание сърцето, изследвам вътрешностите, за да въздам на всеки според неговия път, според плода на делата му.

11 Като яребица, която мъти, без да е снесла, такъв е и онзи, който придобива богатство с неправда. В средата на дните си ще бъде изоставен и при своя край ще бъде глупец.“

Молитва на пророка

12 Йеремия каза: „Престолът на славата, възвишен от началото, е мястото на нашето светилище! 13 (F)Господи, надежда на Израил! Всички, които Те изоставят, ще бъдат посрамени. Онези, които отстъпват от Тебе, ще бъдат записани на пръст, защото изоставиха Господа, извора на живата вода.

14 (G)Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото Ти си моя слава. 15 Ето те ми казват: ‘Къде е словото Господне? Нека дойде!’ 16 Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице. 17 Не бъди страшен за мене. Ти си мое прибежище в ден на бедствие.

Да се спазва съботната почивка

18 Нека бъдат посрамени онези, които ме преследват, но аз да не се посрамя. Нека се ужасяват, но аз да не се ужасявам. Докарай върху тях ден на бедствие; сломи ги с двойна разруха!“

19 Така ми каза Господ: „Иди и застани при портата на синовете на народа, през която влизат и излизат юдейските царе, и при всички йерусалимски порти 20 и им кажи: ‘юдейски царе, слушайте словото на Господа, и всички от Юдея, и всички жители на Йерусалим, които влизате през тези порти! 21 (H)Така казва Господ: «Внимавайте за своя живот и не носете товар в съботен ден, не го внасяйте през йерусалимските порти 22 (I)и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не извършвайте никаква работа, но освещавайте съботния ден, както заповядах на предците ви. 23 (J)А те не послушаха и не приклониха ухото си, но упорстваха, за да не слушат гласа Ми и да не приемат назидание!

24 (K)Но ако се вслушате внимателно в Мене – казва Господ – да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, но да пазите свят съботния ден и да не извършвате в него никаква работа, 25 (L)тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, яздейки на колесници и на коне – те и техните сановници, мъжете от Юдея и йерусалимските жители. Тогава този град ще бъде обитаван вечно. 26 И ще дойдат от градовете на Юдея и от йерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от Шефела, от планинската област и от Негев, които носят жертви за всеизгаряния и други кръвни жертви, и хлебни приноси, и ливан, които донасят за благодарствени жертви в дома Господен. 27 Но ако не Ме послушате да пазите свят съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв товар през йерусалимските порти, тогава ще запаля огън в портите му и той ще погълне йерусалимските палати, и няма да бъде угасен»’.“

Марк 3

Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка

(A)Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка. И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят. А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“ И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха. Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата. (B)Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.

Иисус Христос поучава и лекува

(C)А Иисус се отдалечи с учениците Си към езерото и Го следваше множество народ от Галилея; също от Юдея, Йерусалим, Идумея, от земята отвъд Йордан и от околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, щом чуха какво вършеше. (D)И Той поръча на учениците Си да има готова една лодка заради навалицата, за да не Го притискат. 10 Тъй като изцеляваше мнозина, всички, които имаха заболявания, напираха към Него, за да Го докоснат. 11 (E)И нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него и изкрещяваха: „Ти си Синът Божий!“ 12 Но Той строго им забраняваше да разгласяват за Него.

Иисус Христос избира дванадесетте Си ученици

13 (F)Тогава Той се изкачи на планината и повика при Себе Си онези, които Сам искаше. А когато те дойдоха при Него, 14 избра от тях дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват, 15 да имат власт да лекуват болести[a] и да изгонват бесове. 16 (G)И избра дванадесетте: Симон, на когото даде име Петър, 17 (H)Яков Зеведеев и Йоан, брата на Яков, на които даде име Воанергѐс, тоест синове на гърма, 18 Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков Алфеев, Тадей, Симон Кананит 19 (I)и Юда Искариот, който Го предаде.

Божествената власт на Иисус Христос

20 (J)(K)Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат. 21 И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.

22 (L)А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

23 И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си? 24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои. 25 И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои. 26 И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му. 27 Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.

28 Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили, 29 (M)но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“ 30 (N)Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“

Майката и братята на Иисус Христос

31 (O)Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат. 32 А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“ 33 В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“ 34 И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя! 35 Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“