M’Cheyne Bible Reading Plan
16 Донесоха Божия ковчег и го поставиха в скинията, която Давид беше направил за него; и принесоха пред Бога всеизгаряния и мирни жертви. 2 Когато Давид привърши с всеизгарянията и принасянето на мирни жертви, благослови народа в името Господа. 3 И раздаде на всички израилтяни – мъже или жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
Хвалебна песен на Давид
4 Тогава постави на служба пред ковчега на Господа някои от левитите, за да славят, благодарят и възхваляват Господа, Бога на Израил: 5 първи – Асаф, втори – Захария, след това Йеиел, Шемирамот, Йехиил, Мататия, Елиав, Ванея, Овед-Едом и Йеиел – с псалтири и арфи; Асаф трябваше да свири на цимбали, 6 а свещениците Ванея и Озиил – постоянно да тръбят с тръби пред ковчега на Божия завет.
7 В онзи ден Давид за първи път нареди чрез Асаф и братята му да славословят Господа, като каза:
8 (A)„Славете Господа; призовавайте името Му;
възвестявайте делата Му сред народите;
9 пейте и свирете в Негова възхвала;
разказвайте за всичките Му чудеса;
10 хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа;
11 търсете Господа и Неговата сила,
бъдете винаги пред Неговия взор;
12 помнете чудесата, които е извършил,
знаменията Му и наредбите, които е изрекъл;
13 вие, потомци на Неговия служител Израил,
синове на Яков, Негови избраници!
14 Той е Господ, нашият Бог,
Неговите наредби властват над цялата земя.
15 Помнете винаги завета Му,
словото, което отреди за хиляди поколения,
16 (B)завета, който сключи с Авраам,
и клетвата, която даде на Исаак
17 и която отреди на Яков за закон
и на Израил за вечен завет
18 (C)с думите: ‘На тебе ще дам ханаанската земя
за ваш наследствен дял.’
19 Тогава те бяха малцина на брой,
шепа пришълци в тази страна,
20 които преминаваха от народ към народ,
от царство в царство,
21 но Той не позволи на никого да им стори зло
и заради тях изобличи царе.
22 (D)‘Не пакостете на Моите помазаници
и не вършете зло на Моите пророци!’
23 (E)Възпявайте Господа, жители на цялата земя,
благовестете от ден на ден спасението Му!
24 Разгласявайте сред езичниците славата Му
и между всички народи чудесата Му!
25 Защото Господ е велик и достоен за прослава,
по-достоен за почит от всички богове.
26 Защото чуждите богове са лъжливи,
а Господ сътвори небесата.
27 Слава и величие Го обгръщат,
сила и радост са около Него.
28 Въздайте на Господа, племена и народи,
въздайте на Господа слава и чест,
29 въздайте на Господа слава на името Му;
вземете дар и идете пред Него,
поклонете се на Господа пред Неговото великолепие и святост!
30 Треперете пред Него, жители на цялата земя,
защото Той основа вселената и тя няма да се поклати.
31 Да се веселят небесата, да тържествува земята
и да говорят между народите: ‘Господ е цар!’
32 Да бушува морето и всичко, което го обитава,
да се радва полето и всичко, което расте върху него.
33 Да ликуват пред Господа гори и дъбрави,
защото Той идва да съди света.
34 (F)Прославяйте Господа,
защото милостта Му е вечна,
35 (G)и кажете: ‘Спаси ни, Боже, Спасителю наш!
Събери ни и ни избави от народите,
за да славим святото Ти име
и да тържествуваме в Твоята слава!’
36 Благословен да бъде Господ, Бог на Израил,
от векове за векове!“
И целият народ каза: „Амин, слава на Господа!“
Служби пред Бога в Йерусалим и в Гаваон
37 И Давид остави Асаф и братята му пред ковчега на Господния завет, за да извършват богослужение според ежедневната служба; 38 за стража пред портите остави Овед-Едом, Удитуновия син, и братята му – шестдесет и осем души; сред тях беше и Хоса; 39 свещеника Садок и братята му свещеници остави пред Господния дом, който беше на височината при Гаваон, 40 за да принасят всеизгаряния на Господа – всяка сутрин и вечер върху жертвеника, така както е написано в закона, който Господ даде на Израил. 41 С тях бяха Еман и Идитун, и другите избраници, които бяха назначени поименно и задачата им бе да славят Господа, защото Неговата милост е вечна. 42 При Еман и Идитун имаше тръби, цимбали и други инструменти за онези, които трябваше да възхваляват с песните си Бога; а синовете на Идитун постави като стража при портите.
43 (H)След това целият народ си тръгна и всеки се прибра у дома си. Отиде си и Давид, за да благослови своя дом.
Силата на езика
3 (A)Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. 2 (B)Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. 3 Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло. 4 Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае. 5 Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! 6 (C)И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. 7 (D)Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, 8 но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. 9 (E)С него благославяме Бог[a] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. 10 (F)От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. 11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12 (G)Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода[b].
Мъдрост, която идва отгоре
13 Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение. 14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината. 15 Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска. 16 Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини. 17 А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена. 18 (H)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
Божият съд над Едом
1 (A)Ето пророческото видение на Авдий. Господ Бог възвести слово против Едом и ние го чухме.
Той го разгласи чрез пратеник между народите: „Ставайте! Да тръгнем на война срещу едомците!“ 2 Господ каза на Едом: „Ето Аз те направих незначителен между народите, поради което ти си силно презрян. 3 (B)Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и си казваш: ‘Кой ще ме повали на земята?’ 4 Но макар да се издигаш нависоко като орел и да устройваш гнездото си сред звездите, Аз, Господ, ще те сваля дори и оттам.
5 Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки? 6 Как е претърсена едомската земя и как са ограбени скривалищата ѝ! 7 (C)Всички твои съюзници ще те отпратят чак до границите, ще те измамят, ще те надвият тези, които живееха в мир с тебе, онези, които ядат хляба ти, ще ти устроят капан, който ти няма да забележиш. 8 Няма ли това да се сбъдне тогава – казва Господ, – когато ще погубя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината на Исав? 9 Твоите воини ще бъдат обзети от страх, Темане, за да бъдат погубени с клане всички в планината на Исав.
10 Ще потънеш в срам и ще бъдеш изтребен завинаги, защото ти потискаше брат си Яков. 11 Тогава, когато ти стоеше отсреща, тогава, когато чужденци отвеждаха в плен войската му и другородци влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях. 12 Не трябваше да злорадстваш за нещастието на брат си в деня на неговото бедствие; не трябваше да се радваш за юдеите в деня на тяхната гибел, нито да говориш надменно в деня на бедствието им. 13 Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злощастието му в деня на неговата гибел, нито да се докосваш до имотите му в деня на бедствието му, 14 нито да дебнеш по кръстопътищата, за да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден.
Победата на Израил
15 Защото наближава денят Господен, страшен за всички народи! Както ти си постъпвал, така ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти. 16 (D)Защото както вие се опивахте на Моята свята планина, така и всички народи заедно с вас няма да престанат да пият от чашата на гнева, ще пият, ще пият до дъно и ще бъдат – като да не са били.
17 (E)А на планината Сион ще има спасение и тя ще бъде светиня; и домът на Яков отново ще получи като владение своето наследство. 18 Домът на Яков ще бъде като огън, домът на Йосиф – като пламък, а домът на Исав – като слама: ще го запалят и ще го погубят, така че няма да остане никой от дома на Исав, защото Господ каза така.
19 (F)Живеещите в южната земя ще завладеят планината на Исав, а онези, които живеят в долината – филистимците, – ще завладеят полята на Ефрем и полята на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад. 20 Заточениците от войската на израилтяните ще завладеят ханаанската земя до Сарепта, а заточените от Йерусалим в Сефарад ще завладеят градовете на Негев. 21 (G)На планината Сион ще дойдат освободители, за да съдят планината на Исав, и Господ ще царува.“
Призоваване на първите ученици
5 (A)(B)Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, 2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. 3 (C)Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. 4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ 5 (D)А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ 6 (E)Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. 7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. 8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ 9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, 10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ 11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
Излекуване на един прокажен
12 (F)Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 13 Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него. 14 (G)А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“ 15 Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си. 16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
Излекуване на един парализиран
17 (H)Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява. 18 И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него, 19 и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус. 20 Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“ 21 А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“ 22 Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща? 23 Кое е по-лесно? Да кажа ‘прощават ти се греховете’ ли, или да кажа ‘Стани и ходи’? 24 Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“ 25 И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога. 26 А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
Призоваване на митаря Леви
27 (I)След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“ 28 Той остави всичко, стана и Го последва. 29 И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. 30 (J)А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“ 31 Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните; 32 не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
За постенето
33 (K)А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“ 34 Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях? 35 Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“
36 Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят. 38 Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото. 39 И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: ‘Старото е по-добро’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.