M’Cheyne Bible Reading Plan
Смъртта на Мариам и чудото в Кадес
20 В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.
2 (A)За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон. 3 (B)Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! 4 Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни? 5 И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“
6 Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви. 7 И Господ каза на Мойсей: 8 „Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“ 9 И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда. 10 (C)След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“ 11 (D)След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха. 12 (E)Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“ 13 (F)Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.
14 (G)Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха; 15 предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци; 16 тогава ние призовахме Господа и Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет. И ето ни в Кадес, град в края на твоите предели. 17 (H)Позволи ни да преминем през страната ти; няма да минем през ниви или през лозя, нито ще пием вода от кладенците; ще вървим по царския път, няма да се отбиваме нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.“
18 Но Едом му отговори: „През моята страна няма да минеш, иначе ще изляза с меч против тебе!“ 19 А израилтяните отново му казаха: „Ще вървим по големия път; и ако ние и добитъкът ни пием от водата ти, ще плащаме за нея; остави ни само с нозете си да преминем и нищо друго.“ 20 Но той отговори: „Няма да преминете!“ И излезе против тях с многоброен народ и със силна ръка. 21 Така Едом отказа да пусне Израил да мине през неговите предели; затова Израил тръгна по друг път.
Смъртта на Аарон
22 (I)Израилтяните напуснаха Кадес и целият народ стигна до планината Ор. 23 И на планината Ор, до пределите на едомската страна, Господ каза на Мойсей и Аарон: 24 „Сега Аарон ще се прибере при предците си; той няма да влезе в страната, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на заповедта Ми при водите на Мерива. 25 Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор; 26 снеми от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при предците си и ще умре там.“ 27 И Мойсей направи така, както Господ заповяда; те се изкачиха на планината Ор пред очите на цялото общество. 28 (J)Мойсей сне от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, навръх планината. А Мойсей и Елеазар слязоха от планината. 29 (K)Когато цялото общество видя, че Аарон умря, всички израилтяни оплакваха Аарон тридесет дена.
Бог е справедливият Съдия
58 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 [a] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 (B)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 (C)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 (D)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 (E)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (F)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“
Молитва за избавление
59 (G)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид, когато Саул изпрати мъже около дома му, за да го убият.
2 [b] Боже, избави ме от моите врагове
и ме спаси от надигналите се против мене.
3 Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвожадни хора,
4 защото те дебнат живота ми. Господи,
силните се събират срещу мене
без мое престъпление и без мой грях.
5 Без моя вина се стичат и се готвят за нападение.
Вдигни се, ела и виж!
6 И Ти, Господи Боже, Боже Вседържителю, Боже Израилев,
стани да посетиш всички народи.
Не пощадявай никого!
7 Вечер те се връщат,
вият като псета и обикалят града.
8 (H)Ето те бълват с устата си хули.
Мечове са на устата им,
защото те си мислят: „Кой ще чуе?“
9 (I)Но Ти, Господи, ще се надсмееш над тях,
ще посрамиш всички тези народи.
10 Боже, Сило моя, аз гледам към Тебе,
понеже Бог е моята защита.
11 Моят милостив Бог върви пред мене.
Бог ще ми даде да видя повалени моите врагове.
12 Не ги убивай, та моят народ да не забравя това.
Разпръсни ги
и ги повали със силата Си, Господи, Защитниче наш.
13 (J)Думите на устните им са грехове на тяхната уста.
Нека бъдат уловени в гордостта си
заради проклятията и лъжата, които изговарят.
14 (K)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма.
Тогава ще узнаят, че Бог е, Който господства над Яков
и над цялата земя.
15 Нека да се връщат вечер,
да вият като псета и да обикалят града;
16 нека се скитат да търсят храна,
щом не са се наситили.
17 Аз пък ще възпея Твоята сила
и ще прославя милостта Ти сутрин,
защото Ти си моя защита
и прибежище в ден на беда.
18 Боже, Сило моя, ще Те възпявам,
понеже Бог е моята защита,
Бог е милостив към мене.
Божие възмездие за неразкаялото се израилско царство
8 И цял народ ще знае, Ефрем и жителите на Самария, които с гордо и надменно сърце казват: 9 „Тухлите паднаха – ще градим с дялан камък. Черниците са изсечени, ще ги заместим с кедри.“ 10 Затова Господ ще надигне срещу него враговете на Рецин и ще подбуди срещу него неприятелите му – 11 (A)сирийци от Изток и филистимци от Запад. И ще глътнат Израил с отворена уста. При все това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му все още е простряна за наказание. 12 (B)Но народът не се обръща към Онзи, Който ги наказва, не търси Господ Вседържител.
13 Затова Господ ще отсече в един ден от Израил и главата, и опашката, палмовия клон и тръстиката. 14 Стареят и велможата са главата, а лъжепророкът е опашката. 15 Защото водачите на този народ въвеждат в заблуда и водените от тях ще загинат. 16 (C)Затова Господ няма да се радва за неговите младежи и няма да се смили над сираците и вдовиците му, защото всички те са нечестиви и злосторници. И всяка уста говори неправда. Поради всичко това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му все още е простряна за наказание. 17 Защото беззаконието изгаря като огън, който поглъща тръните и бодилите и пламти в горските гъсталаци така, че се издигат стълбове дим.
18 Яростта на Господ Вседържител ще обгори земята и народът ще стане храна на огъня. И брат брата няма да пожали. 19 И ще поглъщат надясно – и ще си остават гладни; ще ядат наляво и няма да се наситят. Всеки ще яде собствената си плът. 20 Манасия ще поглъща Ефрем и Ефрем – Манасия, а двамата заедно ще бъдат срещу Юдея. Все пак гневът Му няма да се отвърне и ръката Му остава все още простряна за наказание.
Обвинение срещу потисниците
10 Горко на онези, които създават несправедливи закони, и на онези, които пишат неправилни решения, 2 (D)за да лишат бедния от правосъдие и да отнемат правото на бедния от Моя народ, за да станат тяхна плячка вдовиците и да ограбят сираците. 3 (E)Какво ще поискате да правите в деня на наказанието и по време на бурята, която идва отдалече? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите богатството си? 4 (F)Без Мене няма да сте между пленените и ще бъдете между падналите. Но при все това гневът Му няма да се отвърне и ръката Му остава все още простряна за наказание.
Силата на езика
3 (A)Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. 2 (B)Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. 3 Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло. 4 Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае. 5 Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! 6 (C)И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. 7 (D)Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, 8 но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. 9 (E)С него благославяме Бог[a] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. 10 (F)От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. 11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12 (G)Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода[b].
Мъдрост, която идва отгоре
13 Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение. 14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината. 15 Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска. 16 Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини. 17 А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена. 18 (H)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.