M’Cheyne Bible Reading Plan

Отмъщението на Якововите синове

34 Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки. ² Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести. ³ Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова. ⁴ Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“ ⁵ Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им. ⁶ След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него. ⁷ А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.

⁸ И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена. ⁹ Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери. ¹⁰ Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“ ¹¹ А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете. ¹² Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“

¹³ На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина. ¹⁴ Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас. ¹⁵ Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас. ¹⁶ Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ. ¹⁷ Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“

¹⁸ Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем. ¹⁹ Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом. ²⁰ Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители: ²¹ „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. ²² Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани. ²³ Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“ ²⁴ Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.

²⁵ А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол. ²⁶ С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха. ²⁷ Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена. ²⁸ Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето, ²⁹ както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите. ³⁰ Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“ ³¹ А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“

Обхванатият от нечист дух в Гадара

5 ^(A)И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската^[a] област. ² А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, ³ живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. ⁴ Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. ⁵ И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. ⁶ А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, ^7 (B)и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ ⁸ 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ ⁹ Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ ¹⁰ И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. ¹¹ А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. ¹² И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ ¹³ Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. ¹⁴ А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. ¹⁵ Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. ¹⁶ А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. ¹⁷ Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. ¹⁸ И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. ¹⁹ Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ ²⁰ Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

^21 (C)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. ²² Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му ²³ и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ ²⁴ Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.

²⁵ А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години ²⁶ и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, ^27 (D)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, ²⁸ защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ ²⁹ Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. ³⁰ Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ ³¹ Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ ³² Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. ³³ Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. ³⁴ А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“

³⁵ Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ ³⁶ Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ ³⁷ И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. ³⁸ Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. ³⁹ И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ ⁴⁰ Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. ⁴¹ Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ ⁴² Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. ⁴³ А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.

Пролог

Благоденствие на праведния Йов

1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. ² Родиха му се седем синове и три дъщери. ³ Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. ⁴ Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. ⁵ Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник

^6 (A)Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. ⁷ Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ ⁸ А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ ⁹ Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? ¹⁰ Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. ¹¹ Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ ¹² Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.

¹³ Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, ¹⁴ при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, ¹⁵ когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ ¹⁶ Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ ¹⁷ Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ ¹⁸ Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. ¹⁹ Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“

²⁰ Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята ^21 (B)и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел^[a]; да бъде благословено името на Господ!“

^22 (C)При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

Мирът с Бога – основа за надеждата

5 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. ² Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. ^3 (A)Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, ⁴ търпението – опитност, опитността – надежда, ^5 (B)а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. ^6 (C)Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. ⁷ Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. ^8 (D)Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. ^9 (E)Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. ^10 (F)И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! ¹¹ Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.

Адам и Иисус Христос

^12 (G)Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. ^13 (H)В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. ^14 (I)Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. ^15 (J)Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. ¹⁶ Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. ¹⁷ И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. ¹⁸ И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. ¹⁹ Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. ^20 (K)Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, ²¹ та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.