M’Cheyne Bible Reading Plan

Божиите обещания към Давид

7 ^(A)Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо. ^2 (B)Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“ ³ Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“ ⁴ Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан: ^5 (C)„Иди и кажи на Моя служител Давид: ‘Така говори Господ: «Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него? ^6 (D)Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния. ⁷ Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?»’“

^8 (E)(F)„А сега така кажи на Моя служител Давид: ‘Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил. ⁹ Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята. ¹⁰ Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди, ^11 (G)по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом. ^12 (H)А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство. ^13 (I)(J)Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена. ¹⁴ Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари, ^15 (K)но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе. ^16 (L)Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.’“ ¹⁷ Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.

^18 (M)(N)Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи! ¹⁹ И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже! ²⁰ Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител. ²¹ Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител. ^22 (O)Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си. ^23 (P)Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им. ^24 (Q)Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.

²⁵ А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал. ²⁶ Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: ‘Господ Вседържител е Бог над Израил.’ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе. ²⁷ Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва. ^28 (R)Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо. ²⁹ А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“

Поздрав и благослов

1 ^(A)Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая: ² благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Благодарност към Бога

^3 (B)Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, ⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога. ⁵ Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата. ⁶ Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение, ⁷ понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.

^8 (C)(D)Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен. ^9 (E)Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. ¹⁰ Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява, ^11 (F)като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.

Отлагане на посещението в Коринт

¹² А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат. ¹³ Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно, ^14 (G)както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.

¹⁵ С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен. ^16 (H)От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. ^17 (I)Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? ¹⁸ Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“. ^19 (J)Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“. ²⁰ Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога. ^21 (K)А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос^[a], като ни помаза ^22 (L)и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.

^23 (M)Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. ²⁴ Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.

Притча за лозата

15 И Господ отправи слово към мене, като каза: ² „Сине човешки, с какво дървото на лозата е по-добро от всяко клонесто дърво, което е сред дърветата в гората? ³ Може ли да се вземе дървесина от него и да се направи нещо полезно? Могат ли да вземат клечка от него, на която да окачат някакъв съд? ⁴ Ето поставят го в огъня за гориво, огънят изгаря двата му края, а средната му част се овъглява. Добро ли е за употреба? ⁵ Ето когато беше цяло, не ставаше да се направи нещо полезно. Още по-малко то може да се превърне в нещо полезно, когато огънят го погълне и изгори.

⁶ Затова така казва Господ Бог: ‘Както предадох на огъня за гориво лозовото дърво между горските дървета, така ще предам йерусалимските жители. ⁷ И ще обърна лицето Си против тях. Някои ще избягат от огъня, но огънят ще ги погълне. И ще узнаете, че Аз съм Господ, когато обърна лицето Си против тях. ⁸ И ще направя тази страна пустош, защото те постъпваха вероломно’, казва Господ Бог.“

Упование в Бога за избавление

56 ^(A)За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.

Молитва към Бога за помощ

57 ^(E)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам^[c], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.