M’Cheyne Bible Reading Plan
Помазване на Давид за цар
2 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ 2 (A)И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. 4 (B)Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар.
Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. 5 Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул[a] и сте го погребали[b]. 6 Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. 7 И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“
8 Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим 9 и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. 10 Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.
Давид налага своята власт
11 (C)Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца. 12 И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. 13 (D)Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. 14 Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ 15 Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. 16 Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим[c], което се намира в Гаваон.
17 През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. 18 (E)Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. 19 Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. 20 Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ 21 Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. 22 След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ 23 Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.
24 А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. 25 Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ 27 Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ 28 И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.
29 А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. 30 Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. 31 А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. 32 След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (A)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 (B)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 12 (C)Защото сега гледаме смътно, като в огледало[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
Присъда над беззаконните съветници
11 (A)Тогава Духът ме вдигна и ме доведе при източната порта на Господния храм. И ето при входа на портата имаше двадесет и петима мъже. Между тях видях Яазания, син на Азур, и Фелатия, син на Ванея, висши служители. 2 И Той ми каза: „Сине човешки, тези са мъжете, които са замислили беззаконие и дават лош съвет в този град. 3 (B)Те казват: ‘Още не е време да градим домове. Градът е котел, а ние сме месото.’ 4 Затова пророкувай против тях! Пророкувай, сине човешки!“
5 Тогава Господният Дух слезе върху мене и ми каза: „Кажи: ‘Така казва Господ: «Това е, което мислите, Израилев доме. Аз зная мислите, които ви идват наум. 6 Погубихте мнозина в този град и напълнихте улиците му с убити.» 7 Затова така казва Господ Бог: «Убитите от вас, които поставихте сред него, те са месото, а той е котелът. Но Аз ще ви изведа от него. 8 Бояхте се от меча и Аз ще изпратя върху вас меч», казва Господ Бог. 9 «И ще ви изведа от града и ще ви предам в ръцете на чужденци. И ще ви наложа наказания. 10 От меч ще паднете. В израилските предели ще ви съдя и ще познаете, че Аз съм Господ. 11 Градът няма да стане за вас котел и вие няма да бъдете месото в него. В израилските предели ще ви съдя, 12 (C)за да узнаете, че Аз съм Господ, защото не постъпвахте според Моите предписания и Моите решения не изпълнявахте. Вместо това постъпвахте според разпоредбите на околните народи»’.“
13 И ето когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваней, умря. Тогава паднах по очи и извиках с висок глас: „Ах, Господи Боже, нима докрай ще унищожиш остатъка на Израил?“
Бог ще възстанови Израил
14 И Господ отправи слово към мене: 15 (D)„Сине човешки, всички твои братя, сродниците ти и целият Израилев дом са онези, за които йерусалимските жители казват: ‘Бъдете далече от Господа! Тя е наша. Земята ни е дадена да я владеем.’ 16 (E)Затова кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Наистина ги прогоних сред народите; и наистина ги разсеях по различни страни. Аз ще стана за тях за малко време светилище по страните, където отидоха».’ 17 (F)(G)Затова кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Ще ви събера от народите и ще ви прибера от страните, по които бяхте разсеяни. И ще ви дам Израилевата земя. 18 И ще дойдат там и ще изхвърлят от нея всичките отвратителни неща и всичките ѝ мерзости. 19 (H)(I)Тогава ще им дам едно-единствено сърце и ще вложа у тях нов дух. Ще премахна от тяхното тяло каменното сърце и ще им дам сърце от плът, 20 (J)за да постъпват според Моите предписания, да пазят Моите решения и да ги изпълняват. И ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техен Бог. 21 А що се отнася до онези, чието сърце следва техните отвратителни неща и мерзости, ще стоваря тяхните постъпки върху техните глави», казва Господ Бог’.“
22 (K)Тогава херувимите разпериха крилата си и колелата им бяха до тях. И славата на Израилевия Бог се носеше отгоре над тях. 23 (L)И Господнята слава се издигна от средата на града и спря над планината, която е на изток от града. 24 И Духът ме повдигна и ме понесе във видение чрез Божия Дух обратно към Халдея, при откараните в плен. И видението, което видях, се вдигна от мене, 25 и аз предадох на пленниците всичките думи на Господа, които Той ми откри.
Истинското почитане на Бога
50 (A)Псалом на Асаф.
Великият Бог, Господ, заговори
и призовава земята от изток до запад.
2 Бог просиява с блясък от Сион, съвършената красота.
3 Нашият Бог идва и няма да мълчи.
Пред Него е всепоглъщащ огън
и около Него е твърде буреносно.
4 (B)Той призовава небето горе
и земята, за да видят как съди Своя народ:
5 „Съберете при Мене Моите благочестиви,
които сключиха завет с Мене чрез жертвоприношение.“
6 И небесата възвестяват Неговата правда,
защото Самият Бог е Съдия.
7 „Слушай, народе Мой, и Аз ще говоря,
Израиле, и ще свидетелствам срещу тебе.
Аз съм Бог, Аз съм твой Бог.
8 Няма да те укорявам за твоите жертви –
твоите всеизгаряния са пред Мене постоянно.
9 Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом,
нито козли от твоите кошари,
10 понеже всички животни в гората са Мои
и добитъкът по хилядите хълмове.
11 Познавам всички птици, които са във въздуха,
и всичко, което се движи по полето, е Мое.
12 (C)Ако бих огладнял, не бих ти казал,
понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва.
13 Ям ли месо от теле
и пия ли кръв от козли?
14 Принеси възхвала на Бога като хвалебна жертва
и изпълни своите обети към Всевишния.
15 Призови Ме в ден на беда.
Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“
16 А на нечестивия Бог ще каже:
„Защо разгласяваш Моите разпоредби
и обсъждаш завета Ми,
17 а ти мразиш наставлението
и Моите думи захвърляш зад себе си?
18 Ако видиш крадец, сближаваш се с него
и ставаш съучастник с прелюбодейци.
19 Устата си отваряш за зло
и езикът ти мами.
20 Седиш и говориш против брата си,
оклеветяваш сина на майка си.
21 Ти извърши това, а Аз мълчах;
ти мислеше, че Аз съм като тебе.
Но ще те изоблича и ще представя стореното пред очите ти.
22 (D)Разберете вие, които забравяте вашия Бог,
че ще ви грабна и няма кой да ви избави.
23 Който принася прослава като жертва, почита Ме,
и който изправя пътя си, ще получи Божието спасение.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.