M’Cheyne Bible Reading Plan

Давид отново пощадява Саул

26 ^(A)Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. ² Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил. ³ И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята. ⁴ Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал^[a]. ⁵ Давид стана^[b] и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.

^6 (B)Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“ ⁷ Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него. ⁸ Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“ ^9 (C)Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“ ¹⁰ Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа. ¹¹ Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“ ¹² Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.

¹³ Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние. ¹⁴ И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“ ¹⁵ Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар. ¹⁶ Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“

¹⁷ Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“ ¹⁸ И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене? ¹⁹ А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: ‘Иди да служиш на други богове!’ ²⁰ И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“

²¹ А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“ ²² Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе. ²³ И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа. ²⁴ И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“ ^25 (D)Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.

Брак и безбрачие

7 ^(A)А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, ² но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. ³ Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание^[a], а също и жената – на мъжа. ⁴ Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. ⁵ Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и^[b] молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. ⁶ Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. ⁷ Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. ⁸ А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. ⁹ Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.

Заповед против развода

^10 (B)На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, ¹¹ ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. ¹² А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, ¹³ също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. ¹⁴ Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. ¹⁵ Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни^[c] е призовал да живеем в мир. ¹⁶ И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?

Спазване на заповедите

¹⁷ Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. ^18 (C)Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. ^19 (D)Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. ²⁰ Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. ²¹ Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. ²² Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. ^23 (E)Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. ²⁴ Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.

Съвети към безбрачните

²⁵ За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие. ²⁶ Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е: ²⁷ свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга. ²⁸ Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя. ²⁹ Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, ^30 (F)и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, ^31 (G)и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен. ³² А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа, ³³ а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си. ³⁴ Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си. ³⁵ Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате. ³⁶ Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. ³⁷ Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. ³⁸ Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.

^39 (H)Жената е обвързана по закон^[d], докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа. ⁴⁰ По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.

Меч срещу Йерусалим

5 „А ти, сине човешки, вземи си остър нож, хвани го здраво като бръснач и го прекарай по главата си и по брадата си! Тогава вземи везни и раздели космите. ² Една трета част изгори на огън сред града, когато се изпълнят дните на обсадата, една трета вземи, насечи я с ножа около него и една трета разпръсни по вятъра. И аз ще изтегля меч след тях. ³ И оттам вземи още малко и ги завържи в полите си. ⁴ И от тях вземи още и ги хвърли в огън, и ги изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия Израилев дом.“

⁵ Така казва Господ Бог: „Това е Йерусалим! Поставих го сред народите със земи около него. ⁶ Но той беше непокорен към наредбите Ми и по-злонамерен от народите към Моите заповеди – от страните около него, защото жителите му отхвърлиха наредбите Ми и не следват Моите заповеди.“ ⁷ Затова така казва Господ Бог: „Понеже сте по-размирни от народите около вас, не следвахте Моите заповеди и не изпълнявахте Моите наредби, и вашето държане не отговаря дори на наредбите на народите около вас, ^8 (A)затова така казва Господ Бог: ‘Ето Аз съм против тебе. И ще извърша съд сред тебе пред очите на народите. ⁹ И поради всичките ти мерзости ще сторя сред тебе това, което никога не съм вършил и няма да извърша пак. ^10 (B)Затова бащи ще ядат синове сред тебе и синове ще ядат бащите си. И ще извърша съд над тебе и ще разпръсна целия твой остатък по всички посоки. ^11 (C)Затова Аз съм жив и обещавам, казва Господ Бог, понеже ти оскверни Моето светилище с всички твои мерзости, Аз ще се отдръпна и окото Ми няма да те пожали. И Аз няма да се смиля над тебе. ^12 (D)Една трета от тебе ще умре от болест и от глад ще загине в града и една трета около тебе ще падне от меч. А една трета ще разпръсна по всички посоки и ще изтегля меч след тях.

¹³ И ще се изпълни Моят гняв и Моята ярост ще стихне сред тях, и Аз ще бъда удовлетворен. И ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в Своята ревност, когато Моят гняв се изпълни сред тях. ¹⁴ И ще те превърна в развалина, и ще те направя за присмех сред народите около тебе, пред очите на всеки, който преминава покрай теб. ^15 (E)И ще бъдеш за присмех и подигравка, напомняне и ужас за околните народи, когато извърша съд над тебе с ярост, с гняв и люти укори. Аз, Господ, говорих това. ^16 (F)Когато изпратя смъртоносните стрели на глада върху тези, които ще бъдат погубени – стрелите, които ще изпратя, за да ви погубят, – и усиля глада у вас, тогава ще спра хранителните ви запаси. ¹⁷ И ще изпратя върху вас глад като зли зверове, които ще те лишат от деца. И болест, и кръв ще преминат през тебе и ще изпратя меч против тебе. Аз, Господ, изрекох това’.“

Копнеж по Бога при бедствие

42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.

Молитва за помощ в беда