M’Cheyne Bible Reading Plan
Посвещение на свещениците
29 (A)Ето какво ще трябва да извършиш над тях, за да ги осветиш, за да Ми служат като свещеници: Вземи едно теле от едрия добитък и два овена без недостатък, 2 (B)както и безквасни хлябове, безквасни пити, замесени с маслиново масло, и безквасни питки, намазани с маслиново масло. От пшенично брашно да ги направиш. 3 В една кошница ги постави и ги донеси в нея заедно с телето и двата овена. 4 (C)Доведи тогава Аарон и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода. 5 След това вземи одеждите и облечи Аарон с хитона и с връхната одежда, с ефода и нагръдника, и го препаши с пояса върху ефода; 6 (D)на главата му постави кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята. 7 Вземи миро за помазване, излей го на главата му и го помажи. 8 Доведи тъй също и синовете му и ги облечи с хитони. 9 Препаши с пояси Аарон и синовете му, постави им превръзките за главата и тогава свещенството ще бъде тяхно според вечната наредба. Така да връчиш свещенството на Аарон и синовете му.
Видове жертви
10 Тогава докарай телето пред скинията на събранието, а пък Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телето. 11 След това заколи телето пред Господа при входа на скинията на събранието. 12 (E)Вземи кръв от телето и с пръст помажи роговете на жертвеника, а всичката кръв излей в основата на жертвеника. 13 Вземи всичката тлъстина, която обвива вътрешностите, булото от черния дроб и двата бъбрека с тлъстината им – всичко това изгори на жертвеника, 14 а месото на телето, неговата кожа и нечистотиите изгори на огън извън лагера – това е жертва за грях.
15 След това вземи единия овен, Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена. 16 (F)Заколи овена, вземи кръвта му и поръси жертвеника от всички страни. 17 Разсечи овена на късове, измий вътрешностите му и бутовете му, като ги поставиш върху разсечените му късове и върху главата му. 18 Изгори целия овен върху жертвеника: това е всеизгаряне, посветено на Господа, приятно благоухание, жертва чрез огън пред Господа.
19 Тогава вземи и другия овен, Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена. 20 Заколи овена, вземи от кръвта му и помажи края на дясното ухо на Аарон и края на дясното ухо на синовете му, както и палеца на дясната им ръка и палеца на десния им крак; с кръвта да поръсиш жертвеника от всички страни. 21 Вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от мирото за помазване и поръси Аарон и одеждите му, както и синовете му и одеждите на синовете му с него. Така ще бъдат осветени той и одеждите му, синовете му и одеждите им с тях.
22 След това вземи от овена тлъстината, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите, булото от черния дроб, двата бъбрека с тлъстината по тях, дясната плешка, 23 (G)един кръгъл хляб, една омесена с маслиново масло питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа. 24 Всичко това сложи върху ръцете на Аарон и върху ръцете на синовете му и го принеси с полюшване пред Господа. 25 Вземи ги от ръцете им и ги изгори върху жертвеника с всеизгарянето, за благоухание пред Господа – това е жертва, посветена на Господа.
26 (H)Вземи гърдите от овена на посвещението, който е за Аарон, и ги донеси с полюшване пред Господа – и това ще бъде твой дял. 27 Също освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на посвещението, който е за Аарон и за синовете му. 28 Това да бъде за Аарон и за синовете му вечен дял от израилтяните, понеже това е възношение. Това възношение трябва да бъде от израилтяните при примирителните жертви; тяхното възношение трябва да бъде за Господа.
29 (I)А свещените одежди, които са за Аарон, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да се посвещават в свещенство. 30 Седем дена да се облича с тях свещеник от синовете му, който го замества и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.
31 Вземи овена на посвещението и свари месото му на свято място. 32 Аарон и синовете му да ядат месото на този овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието, 33 понеже чрез това е извършено очистване, за да бъдат посветени в свещенство и за да бъдат осветени. Чужденец не бива да яде това, защото е светиня. 34 Ако от месото на посвещението и от хляба нещо остане до сутринта, изгори този остатък в огън; това не трябва да се яде, понеже е свято.
35 С Аарон и със синовете му постъпи във всичко така, както ти заповядах; седем дена наред ги посвещавай. 36 (J)Всеки ден принасяй теле за грях за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника за очистване на самия жертвеник и го помажи, за да бъде осветен. 37 Седем дена очиствай жертвеника и го освети, и жертвеникът ще бъде пресвят – всичко, което се докосне до жертвеника, ще се освети.
38 (K)Ето какво ще принасяш върху жертвеника: по две едногодишни агнета всеки ден, постоянно. 39 Едното агне принасяй сутрин, а другото агне вечер, 40 заедно с една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин най-добро маслиново масло, а за възлияние – четвърт ин вино, за едното агне. 41 Другото агне принасяй вечер: с принос от брашно, както сутрешния принос, и със същото възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва, посветена на Господа. 42 (L)Това да бъде постоянно всеизгаряне във всичките ви поколения при вратата на скинията на събранието пред Господа, където ще ви се явявам, за да говоря с тебе; 43 там ще се явявам на израилтяните и това място ще се освещава чрез Моята слава. 44 Аз ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници. 45 (M)Ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог, 46 (N)и те ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египет, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техният Бог.
Иисус Христос прощава на прелюбодейката
8 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 (A)А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание[a]. 7 (B)И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше[b], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената[c], Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители[d]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
Иисус Христос е светлината на света
12 (C)Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13 (D)Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14 (E)В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15 (F)Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16 (G)И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17 (H)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18 (I)Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19 (J)Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“
21 (K)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 (L)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 (M)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[e], ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 (N)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 (O)Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[f] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 (P)И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30 (Q)Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
„Истината ви прави свободни“
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[g], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 (R)Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“ 34 (S)Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 (T)Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. 38 (U)Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 (V)Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 (W)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Иисус Христос и Авраам
48 (X)Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 (Y)Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 (Z)Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 (AA)Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 (AB)Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 (AC)Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[h] отпреди да се роди Авраам.“ 59 (AD)Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
Предпазване от съблазън
5 Сине, внимавай в мъдростта ми и наведи ухото си към моето разбиране, 2 за да запазиш разумност и устните ти да следват знанието[a], 3 защото от устните на чуждата жена тече мед и нейните думи са по-мазни от зехтин, 4 (A)но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. 5 (B)Нейните крака слизат към смъртта; стъпките ѝ стигат до преизподнята. 6 Така че пътят на живота ѝ не се проумява – нейните пътища са непостоянни, но тя не знае.
7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми. 8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома ѝ, 9 за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек; 10 (C)за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом. 11 И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, 12 и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека; 13 защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници? 14 Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“
15 Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец. 16 Трябва ли изворите ти да се разливат по улицата, водните струи – по площадите? 17 Нека те бъдат само твои, а не и на чужди. 18 (D)Нека твоят извор да бъде благословен и весели се с жената на своята младост 19 като с обична кошута и мила сърна: нейните гърди да те упояват по всяко време, винаги се опивай с любовта ѝ. 20 И защо, сине, ще се увличаш от чужда жена и да прегръщаш гърди на чужденка? 21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки; 22 собствените му престъпления хващат нечестивия и той е завързан с въжетата на своя грях. 23 Той умира, без да се поучи, и е заблуден от голямото си безумие.
Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона
4 Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко. 2 Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време. 3 Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света[a]. 4 Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, 5 (A)за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. 6 (B)А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“ 7 Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос[b].
Безпокойството на апостол Павел за галатяните
8 (C)Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове. 9 Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите? 10 (D)Почитате дни и месеци, времена и години. 11 (E)Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 (F)Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте. 13 Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест. 14 (G)И въпреки това мое[c] телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос. 15 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. 16 Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината? 17 (H)Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях. 18 Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас. 19 (I)Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос. 20 Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
Агар и Сарра – символи на двата завета
21 Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона? 22 (J)Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23 (K)Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание. 24 Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар, 25 понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си. 26 А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни[d]. 27 (L)Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“
28 Ние[e] пък, братя, сме[f] като Исаак – деца на обещание. 29 Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега. 30 (M)А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31 Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.