M’Cheyne Bible Reading Plan
24 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака.
5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.
8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
23 Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
26 Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.
27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.
29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
32 И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай.
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.
37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми.
39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.
40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
41 <Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.
64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.
23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:
2 На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.
4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.
5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си {Напомнителки на Божия закон.}, и правят големи полите <на дрехите си>,
6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,
7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.
8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.
11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.
12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
13 Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.
17 Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?
18 <Казвате> още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?
20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.
21 И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.
22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.
24 Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
26 Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
28 Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:
30 Ние, ако бяхме <живели> в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях <в проливане> кръвта на пророците.
31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.
32 Допълнете и вие, <прочее>, мярката на бащите си.
33 Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;
35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.
37 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
38 Ето, вашият дом се оставя пуст.
39 Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.
13 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,
2 защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.
3 И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.
4 А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,
5 приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.
6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,
7 <пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.
8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.
9 Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
10 После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.
11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.
12 Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.
13 И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.
14 Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.
15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.
16 Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.
17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.
19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.
21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.
22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.
23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.
25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
30 Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;
31 <наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
23 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.
23 Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
© 1995-2005 by Bibliata.com