M’Cheyne Bible Reading Plan
22 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
2 И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12 И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
21 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете <ги> и докарайте Ми <ги>.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -
5 "Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.
12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13 Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.
14 И <някои> слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели <тая дума>: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията <тая дума>: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
11 И първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребие, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части <от населението> в <другите> градове.
2 И людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.
3 А ето главните <мъже> от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);
4 в Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците. От юдейците: Атаия син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци;
5 и Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония.
6 Всичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже.
7 А вениаминците бяха следните: Салу син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия;
8 и с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души.
9 Иоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда Сенуиният син, беше втори над града.
10 От свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин,
11 Сераия син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов;
12 и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия;
13 и братята му, началници на бащини <домове>; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира;
14 и братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях.
15 А от левитите: Семаия син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний;
16 и Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.
17 И Матания син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна.
18 Всичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души.
19 А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души.
20 А останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си.
21 А нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.
22 А надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.
23 Защото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.
24 А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете.
25 А колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,
26 и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,
27 Асар-суал, Вирсавее и селата му,
28 в Сиклаг, Мекона и селата му,
29 в Ен-римон, Сарая, Ярмут,
30 Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.
31 А вениаминците <се заселиха> от Гава <нататък>, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му,
32 в Анатон, Ноб, Анания,
33 Асора, Рама, Гетаим,
34 Адид, Севоим, Невалат,
35 Лод, Оно и в долината на дърводелците.
36 А някои отреди от левитите <се заселиха> в Юда и във Вениамин.
21 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.
4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.
5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
15 И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.
16 С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
19 И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.
22 И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
24 вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.
26 Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.
32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,
36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>
37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
© 1995-2005 by Bibliata.com