M’Cheyne Bible Reading Plan
Избиването на потомците на Саул
21 При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“ 2 (A)Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие. 3 Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“ 4 Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“ 5 А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна 6 – от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“
7 (B)Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им – между Давид и Сауловия син Йонатан. 8 (C)Царят взе Армон и Мемфивостей, двамата синове на Рицпа, дъщерята на Айя, които тя бе родила на Саул, както и петимата синове на Сауловата дъщеря Мелхола, които тя бе родила на Адриел, син на мехолатеца Верзелий. 9 Тях той предаде в ръцете на гаваонците и те ги обесиха на планината пред Господа. Така загинаха и седемте души заедно, те бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на ечемичната жътва.
10 Тогава Рицпа, дъщерята на Айя, взе вретище, постла си го на скалата и остана там при убитите от началото на жътвата, докато падна върху тях дъжд от небето. Така тя не остави да се докоснат до тях денем небесните птици и нощем – полските зверове. 11 Съобщено беше на Давид какво е извършила Сауловата наложница Рицпа, дъщерята на Айя[a]. 12 (D)Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от жителите на Явис в Галаад, които тайно ги бяха взели от улицата на Бет-Сан, където филистимците ги бяха обесили, когато убиха Саул в Гелвуй. 13 Оттам той пренесе костите на Саул и на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените. 14 След това погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан[b] в земята на Вениаминовото племе, в Цела, в гроба на баща му Кис. Така беше извършено всичко, което царят беше заповядал. След това Бог се умилостиви над страната.
Победи над филистимците
15 Отново избухна война между филистимците и израилтяните. Давид потегли заедно с воините си и воюваха с филистимците. Но Давид се умори. 16 Йесвий, един от потомците на исполините[c], чието копие тежеше триста медни сикли и който беше препасан с нов меч, възнамеряваше да убие Давид. 17 (E)Но Саруевият син Авеса му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите воини положиха клетва пред него с думите: „Ти няма вече да участваш заедно с нас при сражения, за да не угасне светилото на Израил.“
18 (F)След това отново имаше война с филистимците в Гоб, когато хушатецът Совохай уби Сафут, един от потомците на исполините. 19 (G)И друго сражение се разрази в Гоб. Тогава Елханан, син на витлеемеца Ягаре-Оргим, уби Голиат от Гет, дръжката на чието копие беше като кросно на тъкач. 20 И пак избухна война в Гет. И там също имаше един едър човек, пак от потомците на исполините, с по шест пръсти на ръцете и краката си, всичко двадесет и четири на брой. 21 Когато той хулеше израилтяните, синът на Давидовия брат Сафай го уби. 22 Тези четиримата бяха от рода на исполините в Гет – паднаха поразени от Давид и воините му.
Поздрав и благослов
1 (A)Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите, 2 и всички братя, които са с мене, пожелават на църквите в Галатия: 3 благодат и мир на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос, 4 (B)Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец. 5 Нека славата Му бъде за вечни времена! Амин.
Благовестието е само едно
6 (C)Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие. 7 А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие. 8 Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде! 9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!
Призоваване на Павел за апостол
10 (D)У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга. 11 Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело, 12 защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос. 13 (E)Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах. 14 И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци. 15 (F)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи 16 (G)да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого, 17 нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. 18 (H)По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър[a] и прекарах у него петнадесет дена. 19 (I)Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат. 20 (J)А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа. 21 След това отидох в областите на Сирия и Киликия. 22 Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, 23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“ 24 И прославяха Бога заради мене.
Пророчество за наказание на тирския цар
28 След това Господ отправи слово към мене: 2 (A)„Сине човешки, кажи на господаря на Тир: ‘Така казва Господ Бог:
«Понеже сърцето ти се възгордя и казваш: Аз съм бог, седя на божий престол посред морета» – но си човек, а не си Бог, макар че поставяш твоя ум наравно с Божия ум, 3 ето ти си по-мъдър от Даниил, няма тайна, скрита от тебе! 4 С мъдростта си и разума си ти си спечели богатство и имаш злато и сребро в съкровищниците си. 5 С голямото си умение в търговията си умножи богатството си и сърцето ти се възгордя поради богатството ти’ – 6 затова така казва Господ Бог: ‘Понеже ти поставяш своя ум наравно с Божия ум, 7 ето Аз ще доведа против тебе чужденци, най-яростните между народите. Те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък. 8 Те ще те свалят в гроба и ще умреш посред моретата със смърт на убити. 9 (B)Ще кажеш ли тогава пред този, който те убива, «Аз съм бог» – когато се окажеш човек, а не бог, в ръката на този, който те убива? 10 Ти ще умреш със смърт на необрязани от ръката на чужденци, защото Аз казах това’ – възвестява Господ Бог.“
Плачеван песен за тирския цар
11 Господ отправи слово към мене: 12 „Сине човешки, запей плачевна песен за царя на Тир и му кажи: ‘Така казва Господ Бог:
«Ти беше образец на съвършенство, изпълнен с мъдрост и съвършена красота. 13 Ти беше в Едем, Божията градина, твоята дреха беше украсена с всякакви скъпоценни камъни – червен халцедон, топаз и диамант, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул и изумруд. И твоите обици бяха направени от злато, както и украсите ти, поставени върху тебе в деня на твоето създаване. 14 Ти беше пламтящ херувим с разпрострени крила, който възпира. И Аз те поставих на светата Божия планина и ти беше посред огнени камъни. 15 Ти беше съвършен в пътищата си от деня на сътворението ти, докато не се намери у тебе беззаконие. 16 Поради огромната ти търговия твоята вътрешност се изпълни с насилие и ти съгреши. И Аз те изгоних от Божията планина и те доведох до гибел – тебе, пазещия херувим, изсред огнените камъни. 17 Сърцето ти се възгордя поради красотата ти. Ти поквари мъдростта си заедно със своя блясък. На земята ще те хвърля пред лицето на царете, пред които те поставих, за да те гледат. 18 С многото си беззакония, заради неправедната си търговия ти оскверни светилищата си. Затова извадих огън изсред тебе; той ще те погълне. И ще те превърна в пепел на земята пред очите на всички, които те гледат. 19 Всички, които те познаваха сред народите, ще ги побият тръпки заради тебе. Ти ще станеш за ужас и няма да те има за вечни времена»’.“
Съд над Сидон
20 След това Господ отправи слово към мене: 21 (C)„Сине човешки, обърни лицето си към Сидон и изречи пророчество срещу него. 22 И кажи: ‘Така говори Господ Бог: Ето Аз съм против тебе, Сидоне, и ще се прославя посред тебе. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато извърша съд над тебе и разкрия Своята святост чрез тебе! 23 И ще изпратя в него чума и кръвопролитие по улиците му, и убити ще паднат посред него, когато меч излезе срещу него от всички страни. И те ще разберат, че Аз съм Господ.
Благословение за възстановяване на Израил
24 Тогава за дома Израилев той няма вече да бъде бодлив трън, който причинява болка, и нараняващ бодил повече от всички, които са около тях и ги презират. Тогава те ще разберат, че Аз съм Господ Бог’.“
25 (D)Така казва Господ Бог: „Когато събера израилтяните между народите, сред които са разпръснати, и проявя чрез тях Своята святост пред очите на народите, и те ще заживеят в земята си, която дадох на Своя служител, на Яков, 26 нека живеят в нея в сигурност, да строят домове и да насаждат лозя, и да живеят в безопасност, когато произведа съд срещу всички около тях, които ги презират, тогава те ще разберат, че Аз съм Господ, техният Бог.“
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.