M’Cheyne Bible Reading Plan
30 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.
2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
5 И Вала зачна и роди син на Якова.
6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.
9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
11 И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.
12 И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.
14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.
18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.
19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.
20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.
22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24 И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29 А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.
30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена.
34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35 И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове,
36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39 то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.
41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;
2 както е писано в <книгата на> пророк Исаия: - "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, Който ще устрои Твоя път;
3 Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".
4 Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.
6 А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.
8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.
10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
14 А след като Иоан биде предаден на <властта>, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:
15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;
16 А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.
20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.
21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата <Исус> влезе в синагогата и поучаваше.
22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.
23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:
24 [Остави <ни>!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.
25 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез от него.
26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.
27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!
28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.
29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.
30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.
31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.
32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.
33 И целият град се събра пред вратата.
34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.
35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
36 А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.
37 И като Го намериха, казват Му: всички те търсят.
38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.
39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.
40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.
43 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:
44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Моисей.
45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото <Исус> не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.
6 През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
2 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
6 И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому <другиму> би благоволил царят да направи почест освен на мене?
7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да направи почест,
8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
11 И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
14 Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,
2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),
3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;
6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:
7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.
14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.
19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
20 Понеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.
24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -
25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено.
27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.
28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите <си>,
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
© 1995-2005 by Bibliata.com