M’Cheyne Bible Reading Plan
23 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.
2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:
4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, <което да е мое>, за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха:
6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.
7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.
10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:
11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.
12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята
13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там.
14 А в отговор Ефрон каза на Авраама:
15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.
16 И Авраам прие <казаното от> Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.
17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя.
20 Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.
22 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 също и вторият и третият, до седмият.
27 А подир всички умря и жената.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
12 А ето свещениците на левитите, които възлязоха със Зоровавела Салатииловия син и с Исуса: Сараия, Еремия, Ездра,
2 Амария, Малух, Хатус,
3 Сехания, Реум, Меримот,
4 Идо, Ганатон, Авия,
5 Миамин, Маадия, Велга,
6 Семаия, Иоярив, Едаия,
7 Салу, Амок, Хелкия и Едаия. Тия бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исуса.
8 А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който, заедно с братята си, бе над пеенето.
9 А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.
10 И Исус роди Иоакима, а Иоаким роди Елиасива, а Елиасив роди Иодая,
11 а Иодай роди Ионатана, а Ионатан роди Ядуя.
12 А в дните на Иоакима свещеници, <които бяха и> началници на бащини <домове>, бяха: <началник на бащиния дом> на Сераия, Мераия; на Еремия, Анания;
13 на Ездра, Месулам; на Амария, Иоанан;
14 на Мелиху, Ионатан; на Севания, Иосиф;
15 на Харима, Адна; на Мераиота, Хелкай;
16 на Идо, Захария; на Ганатона, Месулам;
17 на Авия, Зехрий; на Миниамина, от Моадия, Фелтай;
18 на Велга, Самуа; на Семаия, Ионатан;
19 на Иоярива, Матенай; на Едаия, Озий;
20 на Салая, Калай; на Амока, Евер;
21 на Хелкия, Асавия; и на Едаия, Натанаил.
22 В дните на Елиасива, Иодая, Иоанана и Ядуа левитите бяха записани за началници на бащини <домове>; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.
23 Левийците, <които бяха> началници на бащини <домове>, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Иоанана Елиасивовия син.
24 А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус Кадмииловият син, с братята им срещу тях, <назначени> да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давида, <ответно> едни срещу други {Еврейски: Стража срещу стража.}.
25 Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари, и пазеха стражата на влагалищата при портите.
26 Тия бяха в дните на Иоакима син на Исуса, син на Иоседека, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра книжникът.
27 И при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.
28 И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села.
29 от Вет-галгал, и от селата на Гава и на Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Ерусалим.
30 И свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и людете, портите и стената.
31 Тогава изкачих Юдовите началници на стената, и определих две големи <отделения> хвалители; <едното> отиваше в шествие на дясно върху стената към портата на бунището;
32 и подир тях вървяха Осаия, и половината от Юдовите първенци
33 и Азария, Ездра, Меулам,
34 Юда, Вениамин, Семаия и Еремия,
35 и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария син на Ионатана, син на Семаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, син на Асафа,
36 и братята му: Семаия, Азареил Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давида; и книжника Ездра им беше на чело;
37 и при портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, гдето стената се възвишава над Давидовата къща, дори до портата на водата към изток.
38 А другото отделение хвалители вървеше в противоположна посока, и аз подир тях, тоже и половината от людете, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,
39 и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докле застанаха в портата на стражата.
40 Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом, и аз, и половината от видните мъже с мене,
41 и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,
42 както и Маасия, Семаия, Елеазар, Озий, Иоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езраия за водител.
43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.
44 Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за влагалищата, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.
45 Защото те и певците и вратарите пазеха заръчаното от Бога си, и заръчаното за очищението, според заповедта на Давида и сина му Соломона.
46 Защото отдавна, в дните на Давида и на Асафа, <имаше> главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу.
47 И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха <даровете си> на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.
22 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
4 и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.
12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,
13 дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.
14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;
15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,
18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
21 Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
© 1995-2005 by Bibliata.com