M’Cheyne Bible Reading Plan
17 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, <и царува> девет години.
2 Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.
3 Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.
4 А <след време> асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.
5 И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.
6 В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.
7 А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,
8 и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и <в наредбите>, които Израилевите царе узакониха.
9 И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.
10 Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;
11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,
12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.
13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.
14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.
15 Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.
16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.
17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.
18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.
19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.
20 Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.
21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях.
22 И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях
23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, <гдето е> и до днес.
24 Тогава асирийският цар доведе <люде> от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.
25 А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина <на служене> на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина <на служене> на местния Бог.
27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат <пак> и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина <на служене> на местния Бог.
28 И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29 Обаче <людете от> всеки народ поставиха свои богове, <людете от> всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,
31 авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.
32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.
33 Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,
35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;
36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.
37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.
38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.
39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.
41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.
3 Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да <ги> слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,
2 да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.
3 Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.
4 Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,
5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух,
6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,
7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.
8 Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.
9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.
10 След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,
11 като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.
12 Когато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.
13 Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.
14 Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в <такива> добри дела, за да не бъдат безплодни, в <посрещане> необходимите нужди.
15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]
10 Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод; Колкото повече бяха плодовете му Толкова повече беше умножил жертвениците си; Колкото по-хубава беше земята му Толкова по-хубави беше направил стълбовете си на идолите.
2 Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.
3 Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа; Що, прочее, би ни ползувал цар?
4 Говорят <празни> думи, Като се кълнат лъжливо когато правят завети; Затова осъждението прониква като отровна плевел В браздите на нивите.
5 Самарийските жители ще се разтреперят Поради телците на Вет-авен {Т.е., Дом на суетата. Друго име на Ветил.}; Защото людете му и неговите жреци, Които се хвалеха с него поради славата му, Ще ридаят за него, понеже <славата> се изгуби от него.
6 Тоже и <идолът> ще бъде отведен в Асирия Като подарък на цар Ярива; Ефрем ще бъде засрамен, И Израил ще се посрами от своите разсъждения.
7 Колкото за Самария, царят й се отсече Като пяна отвърху вода.
8 И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят; Тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им; И те ще рекат на планините: Покрийте ни! И на хълмовете: Паднете върху нас!
9 Израилю, ти си съгрешил от дните на Гавая; Там застанаха <и> те; Но битката против беззаконниците не ги стигна в Гавая.
10 Когато желая, ще ги накажа; И племената ще се съберат против тях, Когато бъдат вързани поради двете си беззакония.
11 Ефрем е научена юница, Която обича да вършее; Но Аз ще прекарам <хомот> върху нейния красив врат; Ще впрегна Ефрема; Юда ще оре; Яков ще разбива <определените> му буци.
12 Посейте за себе си по правда, Пожънете с милост, Разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и ви научи правда.
13 Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, Ядохте плода от лъжата; Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.
14 Затова метеж ще се подигне между племената ти, И всичките ти крепости ще се разорят Както Салман разори Вет-арвел в деня на боя, - Когато майката биде смазана заедно с чадата си.
15 Така ще ви стори Ветил Поради крайното ви беззаконие; Рано Израилевият цар съвсем ще се отсече.
129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -
7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
© 1995-2005 by Bibliata.com