M’Cheyne Bible Reading Plan

12 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

² Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

³ А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

⁴ И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

⁵ Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

⁶ И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

⁷ Но слугата Ми Моисей не е така <поставен>, той, който е верен в целия Ми дом;

⁸ с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

⁹ И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

¹⁰ И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, <бяла> като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

¹¹ Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

¹² Да не бъде тя като мъртво <дете>, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

¹³ И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

¹⁴ А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

¹⁵ И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

¹⁶ Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

13 И Господ говори на Моисея, казвайки:

² Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

³ И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

⁴ Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

⁵ от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

⁶ от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

⁷ от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

⁸ от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

⁹ от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

¹⁰ от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

¹¹ от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

¹² от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

¹³ от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

¹⁴ от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

¹⁵ от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

¹⁶ Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

¹⁷ Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

¹⁸ та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

¹⁹ и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

²⁰ и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

²¹ И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

²² После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; <сега>: Сан.}

²³ И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; <взеха> и нарове и смокини.

²⁴ Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

²⁵ А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

²⁶ И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

²⁷ И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.

²⁸ Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

²⁹ Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

³⁰ Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

³¹ А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

³² И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

³³ Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и <пред тях> нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

49 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

² И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

³ Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

⁴ Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁵ Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁶ От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁷ Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁸ (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

⁹ Та да живее вечно И да не види изтление.

¹⁰ Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹¹ Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹² Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹³ Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹⁴ Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁵ Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁶ Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁷ Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

¹⁸ Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁹ Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

²⁰ Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

2 Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

² В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от <всичките> хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

³ И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

⁴ <Бог> ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

⁵ Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

⁶ Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха <с обичаи> от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

⁷ И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

⁸ И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

⁹ И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

¹⁰ Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

¹¹ Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹² Защото ще има ден, <когато> Господ на Силите <ще бъде >Против всеки горделив и надменен <човек, >И против всичко, което се надига, (и ще се унижи),

¹³ Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

¹⁴ Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,

¹⁵ Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

¹⁶ Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.

¹⁷ Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹⁸ И идолите съвсем ще изчезнат,

¹⁹ И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²⁰ В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,

²¹ За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²² Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?

10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

² Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

³ Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

⁴ Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁵ Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁶ Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

⁷ Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁸ Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

⁹ после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

¹⁰ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹¹ И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹² но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹³ та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁵ А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

¹⁶ Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

¹⁷ "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁸ А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

¹⁹ И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

²⁰ през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²¹ и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²³ нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵ като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸ Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

²⁹ <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹ Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

³² Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³³ кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³⁴ Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵ И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶ Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁷ "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁸ А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁹ Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.