M’Cheyne Bible Reading Plan
16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи : -
8 Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
13 Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 Завета , който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 Казвайки : Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
42 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си
3 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
2 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
8 но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
10 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
1 Авдиевото видение: - Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме известие от Господа И вестител се изпрати при народите да каже - Станете, и да се вдигнем против него на бой.
2 Ето, направих те малък между народите; Ти си много презрян.
3 Измамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си - Кой ще ме свали на земята?
4 Ако и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.
5 Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощ, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят само колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?
6 Но как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!
7 Всичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум, за да се схване това.
8 В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?
9 И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълми.
10 Поради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.
11 В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато иностранци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.
12 Обаче, недей гледа страстно В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш на Юдейците В деня на загинването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.
13 Недей влиза в портата на людете ми В деня на бедствието им; Да! не гледай страстно злощастието им В деня на бедствието им, Нито да туриш ръка на имота им В деня на бедствието им;
14 Недей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.
15 Защото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.
16 Защото както вие,находящи се на светия ми хълм, пиехте от гнева ми, Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.
17 А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее изново своето наследство.
18 Якововият дом ще бъде огън, И Йосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.
19 Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните Филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и Самарийските ниви; А Вениамин ще владее Галаад;
20 И тая пленена войска на Израиляните Ще владее земята на Ханаанците до Сарепта; И пленените Ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;
21 И избавители ще възлязат в хълма Сион, За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.
5 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
10 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.
14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.
15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
20 И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.
21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
25 И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
35 Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.