M’Cheyne Bible Reading Plan
7 А Исахарови синове бяха: Тола, Фуа, Ясув* и Симрон, четирима;
2 а Толови синове: Озий, Рафаия, Ериил, Ямай, Евсам и Самуил, началници на бащиния им Толов дом, силни и храбри в поколенията им; в дните на Давида, числото им бе двадесет и две хиляди и шестстотин;
3 а Озиеви синове: Езраия; и Езраиеви синове; Михаил, Авдия, Иоил и Есия, петима, всички началници.
4 И с тях, според поколенията им, според бащините им домове, имаше полкове войска за бой, тридесет и шест хиляди души; защото имаха много жени и синове.
5 А братята им, между всичките Исахарови семейства, силни и храбри, всичките преброени според родословията си, бяха осемдесет и седем хиляди души.
6 Вениаминови синове: Вела, Вехер и Едиил, трима;
7 а Велови синове: Есвон, Озий, Озиил, Еримот и Ирий, петима, началници на бащини домове, силни и храбри, които се преброиха според родословията си; и бяха двадесет и две хиляди и тридесет и четири души;
8 а Вехерови синове: Земира, Иоас, Илиезер, Елиоинай, Амрий, Еримот, Авия, Анатот и Аламет; всички тия бяха Вехерови синове.
9 А броят на родословието им, според поколенията им, бе двадесет хиляди и двеста началници на бащините из домове, силни и храбри.
10 А Едиилов син бе Валаан; а Валаанови синове: Еус, Вениамин, Аод, Ханаана, Зитан, Тарсис и Ахисаар;
11 всички тия Едиилови потомци, началници на бащини домове, силни и храбри, бяха седемнадесет хиляди и двеста души, които можеха да излизат на война.
12 А Суфим и Уфим* бяха Ирови+ синове; а Ахиров 13 Нефталимови синове; Ясиил**, Гуний, Есер и Селум*** внуци на Вала.
14 Манасиеви синове: Асриил, когото му роди жена му; (а наложницата му сирианката роди Махира Галаадовия баща;
15 а Махир взе за жена сестрата на Уфама и Суфама, и името на сестра им бе Мааха); а името на втория бе Салпаад; и Салпаад роди дъщеря.
16 А Махировата жена Мааха роди син и нарече го Фарес; а името на брат му бе Сарес, а името на брата му бе Сарес, е синовете му: Улам и Раким;
17 и Уламов син бе Ведан. Тия бяха синовете на Галаада, син на Махира, Манасиевия син.
18 А сестра му Амолехет роди Исуда, Авиезера++ и Маала.
19 А Семидови синове бяха Ахиан, Тихем, Ликхий и Аниам.
20 А Ефремови синове: Сутала; негов син, Веред; негов син, Тахат; негов син, Елеада; негов син, Тахат;
21 негов син, Завад; негов син, Сутала; и Езер и Елеад; а гетските мъже, ги убиха защото бяха слезли да отнемат добитъка им.
22 А баща им Ефрем жали много дни; и братята му дойдоха да го утешат.
23 Сетне влезе при жена си, която зачна и роди син; и нарече го Верия, по причина на нещастието, което се бе случило в дома му;
24 (а дъщеря му бе Сеера, която съгради долния и горния Веторон и Узен-сеера);
25 и негов син бе Рефа; негови синове, Ресеф и Тела; негов син, Тахан;
26 негов син, Ладан; негов син, Амиуд; негов син, Елисама;
27 негов син, Нави; и негов син, Исус.
28 А притежанията им и жилищата им бяха Ветил със селата му, и към изток Нааран* и към запад Гезер със селата му, и Сихем със селата му, до Газа със селата му;
29 а, в пределите на Манасиевите потомци, Ветсан със селата му, Таанах със селата му, Магедон със селата му, и Дор със селата му. В тях се заселиха потомците на Иосифа Израилевия син.
30 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуий и Верия, тяхна сестра Сера;
31 а Вериеви синове бяха: Хевер и Малхиил, който е баща на Вирзавит.
32 А Хевер роди Яфлета, Сомира+ и Хотама, и тяхна сестра Суя;
33 а Яфлетови синове бяха: Фасах, Вимал и Асуат; тия са Яфлетови синове;
34 а Семирови 35 а синовете на брата му Елам: Софа, Емна, Селис и Амал;
36 Софови синове бяха: Суа, Арнефер, Согал, Верий, Емра,
37 Восор, Од, Сама, Силса, Итран и Веера.
38 А Етерови синове бяха: Ефоний, Фасфа и Ара.
39 А Улови синове: Арах, Аниил и Рисия.
40 Всички тия бяха Асирови потомци, началници на бащини домове, отборни, силни и храбри, главни първенци. И броят им, според родословието им, за военна служба, възлизаше на двадесет и шест хиляди мъже.
8 А Вениамин роди първородния си Вела, втория Асвил, третия Аара,
2 четвъртия Ноя и петия Рафа,
3 А Велови синове бяха: Адар*, Гира, Авиуд,
4 Ависуй, Неемана, Ахоа,
5 Гира, Сефуфан+ и Урам.
6 И ето Аодовите синове, които бяха началници на бащините домове на ония, които жевееха в Гава, а бидоха заведени в Манахат;
7 с Нееман, Ахия и Гира който ги заведе, и роди Аза и Ахиуда.
8 А Саараим роди синове в моавската земя след като напусна жените си Усима и Ваара:
9 от жена си Одеса роди Иоавава, Савия, Миса, Малхама,
10 Еуса, Сахия и Мирма; тия бяха синовете му, началници на бащини домове.
11 А от Усима беше родил Авитова и Елфаала.
12 А Елфаалови синове бяха: Евер Мисаам, Самер, (който съгради Оно, Лод и селата му),
13 и Верия и Сема 14 А Ахио, Сасак, Еримот,
15 Зевадия, Арад, Адер,
16 Михаил, Есна и Иоах бяха Вериеви синове;
17 и Зевадия, Масулам, Езекий, Хевер,
18 Есмерай, Езлия и Иовав бяха Елфаалови синове;
19 Яким, Зехрий, Завдий,
20 Елиинай, Силатай, Елиил,
21 Адаия, Вераия и Симрат бяха Симееви синове*;
22 а Есфан, Евер, Елиил,
23 Авдон, Зехрий, Анан,
24 Анания, Елам, Анатотия,
25 Ефадия и Фануил бяха Сасакови синове:
26 а Самсерай, Сеария, Готолия,
27 Яресия, Илия и Зехрий бяха Ероамови синове, -
28 те бяха началници на бащини домове, началници според семействата им; те се заселиха в Ерусалим.
29 Е в Гаваон се засели Гаваоновият баща Еил , името на чиято жена бе Мааха;
30 а първородният му син бе Авдон, сетне Сур, Кис, Ваал, Надав,
31 Гедор, Ахио, Захер+
32 и Макелот, който роди Сама 33 А Нир роди Киса; Кис роди Саула; а Саул роди Ионатана, Мелхисуе, Авинадава** и Ес-ваала++.
34 А Ионатановият син бе Мерив-ваал 35 А Михееви синове бяха Фитон, Мелех, Тарея и Ахаз.
36 А Ахаз роди Иоада***, Иоада роди Алемета, Азмавета и Зимрия; а Зимрия роди Моса;
37 Моса роди Винея; негов син бе Рафа+++; негов син, Елеаса; негов син, Асиил.
38 А Асиил имаше шест сина, чиито имена са тия: Азрикам, Вохеру, Исмаил, Сеария, Авдия и Анан; всички тия бяха Асиилови синове.
39 А синовете на брата му Исек бяха: първородният му Улам, вторият Еус и третият Елифалет.
40 А Уламовите синове бяха силни и храбри мъже, които стреляха с лък, и имаха много синове и внуци, сто и петдесет души. Всички тия бяха от Вениаминовите потомци.
11 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, 2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, 18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, 20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
5 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев: -
2 Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я вдигне.
3 Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
4 Защото така казва Господ за Израилевия дом: Потърсете Мене и ще живеете;
5 Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо.
6 Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте наземи правдата,
8 Потърсете тогова, който прави Плеадите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Тогова, който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му,) -
9 Тогова, който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
10 Те мразят тогова, който изобличава в портата, И се гнусят от оногова, който говори справедливо.
11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него платки жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко великански са греховете на вас, Които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извращате правото на сиромасите в портата;
13 По която причина разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както речете.
15 Мразете злото, обичайте доброто, И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосифа.
16 За това, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват - Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки на ридание;
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото аз ще замина посред тебе, казва Господ.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещнеше мечка, Или, като влезеше къщи, опреше ръката си о стената, И змия го хапеше,
20 Така не ще ли бъде денят Господен - тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
23 Отмахни от мене метежа на песните си, Защото не ща да слушам свирнята на псалтирите ти;
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
25 Доме Израилев, на мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
26 Напротив, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, които си направихте.
27 За това, ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
1 О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
2 О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.