M’Cheyne Bible Reading Plan
14 Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иахавовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.
2 Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпвал баща му Иоас.
4 Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.
5 И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.
6 Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ зеповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грух.
7 Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе град Села с бой, нарече го Иокнеил, както се казва и до днес.
8 Тогава Амасия прети човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.
9 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.
10 Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?
11 Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Витсемес, който принадлежи на Юда.
12 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.
13 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.
14 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.
15 (А останалите дела, които извърши Иоас и Юначествата му, и как войва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
16 И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам).
17 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години.
18 А останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
19 И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.
20 И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.
21 Тогава всичките Юдови люде взеха Азария*, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия.
22 Той съгради Елат и го възвърна на Юда след като баща му царят заспа с бащите си.
23 В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, и царува четиридесет и една година.
24 Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.
25 Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.
26 Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен+, който да помогне на Израиля.
27 И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави чрез ръката на Еровоама Иоасовия син.
28 А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, които бяха подчинени на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
29 Е Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.
4 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:
2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.
3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си насъберат учители по своите страсти,
4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
5 Но бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.
6 Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава.
7 Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата упазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене,но и на всички, които са обикнали Неговото явление.
9 Постарай се да дойдеш скоро при мене;
10 Защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация.
11 Само Лука е при мене. Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата.
12 А Тихика прати в Ефес.
13 Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.
14 Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;
15 от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.
16 При първата ми защита никой не взе моя страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете това за грях.
17 Но Господ беше с мене и това ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.
18 Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде славата във вечни векове. Амин.
19 Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.
20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставиха болен Милит.
21 Постарай се да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лик, Клавдия и всички братя.
22 Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас. [Амин].
7 Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадеца влиза вътре И разбойническата чета обира вън.
2 Те не размишляват в сърцето си, Че аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето ми.
3 С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
4 Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да нажижа огъня, докле се кисне то.
5 На рождения ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпаление от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
6 Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
7 Те всички се нажежиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да ме призовава.
8 Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Доли бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
10 И гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито го търсят.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел там! защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, и тогава те говориха лъжи против Мене.
14 И не ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се да се молят за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислюват зло против Мене.
16 Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож, Поради яростта на езика си; Това ще им причини позор в Египетската земя.
120 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
2 В бедствието си извиках към Господа; И той ме послуша.
3 Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език -
4 Изострените стрели на силен мъж, Са въглища от смрика.
5 Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
6 Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
7 Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.
121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.
4 Ето, няма да задреме нито ще заспи. Оня, Който пази Израиля.
5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.
6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.
7 Господ ще те пази от всяко зло; Господ ще пази душата ти.
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти. От сега и до века.
122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
2 Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти Ерусалиме.
3 Ерусалиме, който си съграден, Като град сглобен в едно;
4 Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
5 Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
6 Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.