M’Cheyne Bible Reading Plan
13 В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години.
2 Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.
3 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Езалия, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.
4 Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.
5 (И Господ даде избевител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;
6 обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).
7 Защото сирийският цар не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десек хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.
8 А останалите дела на Иоахава, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
9 И Иоахаз заспа с бящите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.
10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години.
11 Той върши зло пред Господа; не остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.
12 А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
13 И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите цари.
14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевитят цар слезе при нето та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!
15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.
16 Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:
17 Отвори источния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението то сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.
18 Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.
19 А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш; но сега само три пъти ще поразиш сирийците.
20 И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някой моавски чети опустошаваха земята.
21 И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета: затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.
22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.
23 Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;
24 защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад.
25 Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.
3 А това да знаеш, че в последните времена ще настанат усилни времена.
2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребрелюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,
3 без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто,
4 предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви,
5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.
6 Защото от тях са ония, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти,
7 които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината.
8 И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата.
9 Но те няма да успеят повече; защото безумието им ще стане известно на всичките, както се откри безумието на тия двама.
10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
11 гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ.
12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.
13 А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.
14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,
15 и от детинство знаеш свещенните писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.
16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;
17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело.
5 Чуйте това, свещеници, Внимавайте, доме Израилев, И дайте ухо, доме царев; Защото има присъда против вас; Понеже станахте като примка в Масфа, И, като мрежа простряна върху Тавор.
2 Бунтовниците дълбоко потънаха в разврат; Но аз ги изобличавам всички.
3 Аз познавам Ефрема, И Израил не е скрит от мене; Защото и сега блудстваш, Ефреме, И Израил е осквернен.
4 Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; Защото блуднически дух има дълбоко в тях, И те не познават Господа.
5 Гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; За това, Израил и Ефрем ще се препъват чрез беззаконието си, И Юда ще се препъва с тях.
6 Със стадата си и с чердите си Ще отидат да търсят Господа; Но няма да го намерят; Той се е оттеглил от тях.
7 Те се отнесоха коварно към Господа, Защото родиха чада от чужденки; Сега, до новолуние, ще бъдат погълнати те и наследствата им,
8 Затръбете с рог в Гавая, С тръба в Рама; Дайте тревога във Вет-авен - След тебе, Вениамине!
9 Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен; Обявих между Израилевите племена онова, което непременно ще стане, сиреч, че,
10 Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват межди, За това ще излея гнева си върху тях.
11 Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, Защото помисли за добре да следва суетните идоли;
12 И аз бях като молец на Ефрема, И като червей на Юдовия дом.
13 Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда видя раната си, Ефрем отиде при Асириеца И Юда прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.
14 Защото аз ще бъда като лъв на Ефрема, И като млад лъв на Юдовия дом; Аз, да! аз ще разкъсам и ще си отида; Ще отнеса, и не ще има кой да отърве.
15 Ще си отида, ще се върна на мястото си, Додето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще ме търсят усърдно, казвайки;
6 Дойдете, да се върнем при Господа; Защото той разкъсна, и той ще ни изцели, Порази, и ще превърже раната ни.
2 Подир два деня ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред него.
3 Да! нека познаем Господа, нека следваме да го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас, както дъжда, Както пролетният дъжд, който пои земята.
4 Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя, Юдо? Защото добротата ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.
5 За това, ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата си; И съдбите ми се явяват като светлината.
6 Защото милозливост искам, а не жертва, И познаване Бога, повече от всеизгаряния.
7 Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене.
8 Галаад е град на ония, които струват беззаконие, Опетнен е с кръв.
9 И както разбойнически чети причакват човека, Така дружината свещеници убива по пътя към Сихем; Да! те вършат безчестие.
10 В Израилевия дом видях ужас; Там се намира блудство у Ефрема, И Израил е осквернен.
11 И за тебе, Юдо, се определи жетва, Когато върна людете си от плен.
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.
146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.
147 Предварих зората с викането си; На твоите думи уповавах.
148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.
149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.
150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.
151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.
152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.
153 Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.
154 Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.
155 Избавлението е далеч от Нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.
156 Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.
157 Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.
158 Като видях коварните, погнусих се от тях. Защото не пазят Твоето слово.
159 Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.
160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.
161 Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.
162 Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.
164 Седем пъти на ден Те хваля, За твоите праведни съдби.
165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.
166 Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.
167 Душата ми опази Твоите сведетелства; И аз ги любя твърде много.
168 Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Тав. Нека стигне викането ми пред тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.
170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.
171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.
173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.
174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.
175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.
176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.