M’Cheyne Bible Reading Plan
10 А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, в които рече:
2 Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,
3 то вижте кой е най-добър и на-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.
4 Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?
5 И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.
6 Тогава им писа второ писмо, в което рече: Ако сте откъм мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските голезци, които ги възпитаваха).
7 И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та го изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.
8 И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата да стоят до утре.
9 И на сутрента излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господря си и го убих; но кой изби всички тези?
10 Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извести онова, което говори чрез слугата Си Илия.
11 И тъй, Ииуй порази всичкоте останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.
12 Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като бягаше близо при овчарската стригачница,
13 Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.
14 И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.
15 И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия сен, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоито сърце към мене , както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, каза Ииуй , дай ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:
16 Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.
17 И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.
18 Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.
19 Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичкоте му служители и всичките му жреци; никой де не отсъствува, защото имам да принеса голяма жертва на Ваала; никой, който отсъствува, нама да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намарение да изтреби Вааловите служители.
20 И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.
21 И Ииуй прати на целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който да не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.
22 И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.
23 Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слегите на Иеова, но да мъдат само служители на Ваала.
24 И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отдън осемдесет мъже, на които рече: Който остава да избяга някой от тия човеци, които доведох в ръцете ви, животът му ще се вземе вместо неговия живот.
25 И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, кото отидоха в града на Вааловото капище,
26 извадиха кумирите на Вааловото капище та ги озгориха,
27 строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, както е до днес.
28 Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.
29 Но Ииуй не са естови от греховете на Еровоама, Наватовия син, който непреви Израиля да греши, то ест , от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.
30 Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.
31 Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.
32 В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,
33 от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.
34 А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на лутописите на Израилевите царе?
35 И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.
36 И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса.
2 до Тимотея, възлюбленото ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.
3 Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,
4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение.
8 И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене 9 Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,
10 а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,
11 на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;
12 за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да упази оня ден онова, което съм му поверил.
13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.
14 Онова добро нещо, което ти е поверено, упази чрез светия Дух, който живее в нас.
15 Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.
16 Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото тъй много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми,
17 но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери.
18 Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.
2 Наричайте, прочее, братята си Аммий (Т.е., Люде мои), и сестрите си Рухама (Т.е., Придобила милост).
2 Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не й съм мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду съсците си,
3 Да не би да я съблека гола, И я изложа както бе в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.
4 Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.
5 Защото майка им блудства; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.
6 За това, ето, аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея, За да не намери пътищата си.
7 Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.
8 И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното, и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.
9 За това, ще си взема назад житото на времето му, И виното си на определеното му време, И ще откъсна вълната си и лена си, Които трябваше да покриват голотата й.
10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката ми.
11 И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й, И всичките й определни празници.
12 Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми. Ще ги обърна на лес, И полските животни ще ги пояждат.
13 И ще я накажа за дните, които посвещаваше на Ваалимите, Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Госопд.
14 Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.
15 И още от там ще й дам Ханаанските лозя, И долината Ахор (Т.е., Смущение) за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.
16 В оня ден, казва Господ, Ще ме наричаш: Мъж ми; И няма да ме наричаш вече: Ваал ми. ( Т.е., Мой господар.)
17 Защото ще премахна имената на Ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.
18 В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък и меч и бой, и ги махна от земята, Ще ги населя в безопасност.
19 И ще те сгодя за Себе Си завинаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и в милости.
20 Ще те сгодя за Себе Си вьв вярност; И ще познаеш Господа.
21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,
22 И земята ще отговори на житото, на виното, и на маслото, И те ще отговорят на Израела.
23 И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха мои люде, ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат, всеки един: Ти си мой Бог.
97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.
98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.
99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.
100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.
101 От всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.
103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.
104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.
107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.
108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.
109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.
110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.
111 Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.
112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.
113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.
114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.
115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.