M’Cheyne Bible Reading Plan
8 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята и ще продължи седем години.
2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистомската земя седем години.
3 А в края на седемте години жената се върна от филистимското зимя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.
4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Ями разкажи всичките големи дела, които Елисай извърши.
5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синътй, когото Елисей съживи.
6 И царят запита жената, и тя му разказа работата . Тогава церят й определи един чиновник, комуто каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.
7 А Елисай отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.
8 И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?
9 И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?
10 И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта . Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре друго-яче .
11 И втренчи погледа си в Азаила без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.
12 А азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш но огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им даца ще ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.
13 И рече Азеил: Но ще е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.
14 Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.
15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростня я на лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.
16 И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава*, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.
17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.
18 И ходи по пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.
19 При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.
20 В неговите дни Едом отстъпи озпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.
21 Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.
22 Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и остана независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.
23 А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
24 И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.
25 Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.
26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.
27 Той ходи в пътя на Ахаавовитя дом, и извърши зло пред Господа, Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.
28 И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил за Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.
29 И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама*, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.
5 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя,
2 старите жени като майки, по-младите като сестри 3 Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.
4 Но ако някоя вдовица има чада и внуци, те нека се учат да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.
5 А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем;
6 но оная, която живее сладострастно, жива е умряла.
7 Заръчвай и това, за да бъдат и непорочни.
8 Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
9 Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, която е била на един мъж жена,
10 Известна по добрите си дела: ако е отхранила чеда, ако е приемала странки, ако е омивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.
11 А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,
12 та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.
13 А при това, те навикват да стоят празни, да ходят от къща на къща, и не само да бъдат празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори.
14 По тая причина, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;
15 защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.
16 Ако някой вярващ, мъж или жена, има сродници вдовици, нека ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.
17 Презвитер който управлява добре, нека се удостояват с двойна почит, особно ония, които се трудят в словото и поучението,
18 защото писанието казва: "Да не обърнеш устата на воля, когато вършее", и: "Работникът заслужава заплатата си".
19 Против презвитер не приемай обвинение, освен ако е нанесено от двама или трима свидетели.
20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та другите да имат страх.
21 Пред Бога, пред Христа Исуса и пред избраните ангели ти заръчвам да пазиш тия заповеди без предразсъдък и нищо да не вършиш с пристрастие.
22 Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвай в чужди грехове. Пази себе си чист.
23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.
24 Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.
25 Така и добрите дела на някои са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият за винаги.
12 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.
2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
3 Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.
4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.
5 Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.
6 И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: Докога ще се чака за края на тия чудеса?
7 И чух облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, който живее до века, че това ще бъде след време, времена, и половина време, и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.
8 И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю, мой, каква ще бъде сетнината на това?
9 А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.
10 Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.
11 И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дена.
12 Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дена.
13 Но ти си иди, додето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.
49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
53 Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
55 Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
56 Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.
57 Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
70 Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.