M’Cheyne Bible Reading Plan
1 След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.
2 И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.
3 Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-зевува?
4 Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия се отиде.
5 А като се върнаха пратениците при Охозия , той им рече: Защо се върнахте?
6 Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
7 И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?
8 И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници . И той се възкачи при него; и, ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.
10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти войници . И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му войници .
11 Пак царят прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници . И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте войници . И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му войници ,
13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници . И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвойки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.
14 Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетници с петдесетте им войници ; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.
15 И ангулът Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.
16 И рече Му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
18 И останалите дела, които Охоция извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа:
3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
4 така щото и сами ние се хвалим между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:
5 което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което страдате.
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7 а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).
11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно в вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;
12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.
5 Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.
2 Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4 Пиеха вино, и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.
6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.
7 Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците, и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки, рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му, и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8 Влязоха прочее всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.
10 От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки, рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.
11 Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум, и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти Навуходоносор, -дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците, и на астролозите,
12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки, и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.
13 Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки, рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?
14 Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум, и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.
15 И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.
16 Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17 Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.
18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
20 Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
23 но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.
24 Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
25 И ето писанието, което се написа: М 26 Ето и значението на това нещо: М 27 Т 28 П 29 Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
31 И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
111 (По слав. 110). По еврейски азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието им.
2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги;
10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.