M’Cheyne Bible Reading Plan

Разделяне на Соломоновото царство

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена

12 ^(A)Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар. ² За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал. ³ И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам: ⁴ „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“ ⁵ А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.

⁶ Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ ⁷ Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“ ⁸ Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него, ⁹ като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: ‘Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?’“ ¹⁰ Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: ‘Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!’ Така му кажи: ‘Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми. ¹¹ И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове’.“

¹² На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“ ¹³ Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините. ¹⁴ И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“ ^15 (B)Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.

^16 (C)Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове. ¹⁷ Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея. ^18 (D)Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим. ^19 (E)Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес. ²⁰ А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда^[a].

²¹ След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син. ²² Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек: ²³ „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ: ²⁴ ‘Така казва Господ: «Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене»’.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.

²⁵ А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил. ²⁶ Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом, ²⁷ защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“ ^{28 (F)(G)(H)}И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза^[b]: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“ ²⁹ И единия постави във Ветил, а другия – в Дан. ³⁰ Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан. ³¹ Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове. ³² Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници. ³³ И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.

Предпазване от лъжеучители

3 ^(A)И така, братя мои, радвайте се в името на Господа. За мене не е досадно да ви пиша едно и също, а вас ще ви предпазва.

² Пазете се от злостни деятели, пазете се от тези кучета, пазете се от лъжеобрязването, ^3 (B)защото истинското обрязване сме ние, които духовно служим на Бога и се хвалим с Иисус Христос, и не се уповаваме на човешки предимства, ^4 (C)(D)макар че аз мога да се уповавам и на човешки предимства. Ако някой друг мисли да се уповава на тях, то още повече аз, ^5 (E)(F)който съм обрязан в осмия ден и съм от Израилев род, от Вениаминовото племе, евреин от евреите, по отношение на Закона – фарисей, ^6 (G)по усърдие – гонител на църквата, според изискваната от Закона праведност – непорочен. ⁷ Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба. ⁸ Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос ⁹ и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос – оправдаването от Бога чрез вярата, ^10 (H)за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него, ¹¹ та дано достигна възкресението от мъртвите.

Насърчение за съвършенство

¹² Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя. ¹³ Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред, ¹⁴ аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос. ¹⁵ И тъй, нека ние, които се стремим към съвършенство, да мислим така; ако ли вие другояче мислите, Бог ще ви разкрие онова, което е правилно. ¹⁶ Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило^[a].

^17 (I)Братя, бъдете ми подражатели и насочете поглед към онези, които постъпват по нашия пример. ^18 (J)Понеже мнозина, за които често съм ви говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на Христовия кръст. ¹⁹ Техният край е гибел, тяхното божество – коремът, а славата – в срама им; мислите им са насочени към земното. ²⁰ А ние сме жители на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, ^21 (K)Който ще преобрази унизеното ни тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той всичко може да покори на Себе Си.

Помещения за свещеници

42 Тогава ме изведе във външния двор през северната врата. Доведе ме при стаите, които бяха близо до откритото пространство и близо до сградата на север. ² Ширината на фасадата – северната му страна, от която се влизаше, беше сто лакътя, а ширината му – петдесет лакътя. ³ Срещу двадесетте лакътя на вътрешния двор и настилката на външния двор имаше галерии, разположени една над друга на три етажа. ⁴ Пред стаите имаше пътека, широка десет лакътя, към вътрешния двор и коридор, широк един лакът, а входовете им бяха на северната страна. ⁵ По-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха повече място от тях, отколкото от долните и средните нива на сградата. ⁶ Защото те бяха на три етажа и нямаха стълбове като онези в двора. Затова горните стаи бяха по-тесни от тези на средния и долния етаж. ⁷ Паралелно на стаите имаше стена към външния двор пред тях. Тя беше дълга петдесет лакътя, ⁸ защото дължината на стаите, които бяха към външния двор, беше петдесет лакътя, а стената пред храма беше дълга сто лакътя. ⁹ Под тези стаи имаше вход от изток, когато се влизаше в тях от външния двор, ¹⁰ намиращ се в началото на стената.

На юг също близо до двора и до сградата имаше стаи ¹¹ с коридор пред тях. Те бяха като стаите, обърнати към север; дължината и ширината, както и всичките им изходи, тяхното подреждане и входовете им, бяха еднакви ¹² със стаите на южната страна. В началото на коридора имаше вход по продължение на защитната стена, даващ възможност да се влезе от изток.

^13 (A)Тогава Той ми каза: „Северните стаи и южните стаи, които са пред площада, са свещени стаи, в които свещениците, като се приближават към Господа, ядат най-свещените жертви. Там те ще поставят най-свещените жертви – хлебното приношение, жертвата за грях и жертвата за вина, защото това място е свято. ¹⁴ След като свещениците влязат, те не трябва да излизат от това свято място във външния двор, докато не оставят одеждите си, в които са служили, защото те са осветени. Те трябва да облекат други одежди, преди да се доближат до мястото, където са хората.“

Измерване на храмовата площ

^15 (B)Когато завърши измерванията на храма отвътре, той ме изведе през вратите, обърнати към изток. Тогава измери храма околовръст. ¹⁶ С тръстика за измерване той измери източната страна; тя беше петстотин лакътя в тръстикови върлини, служейки си с мерилна тръстика. След това той се обърна ¹⁷ и измери северната страна, служейки си с мерилна тръстика; тя беше петстотин лакътя – в тръстикови върлини. Тогава се обърна ¹⁸ и измери южната страна, служейки си с мерилна тръстика. Тя беше петстотин лакътя – в тръстикови върлини. ¹⁹ Той се обърна към западната страна, измери я с мерилната тръстика; тя беше петстотин лакътя – в тръстикови върлини. ²⁰ Така той измери храма от четирите страни. Около него имаше стена, петстотин лакътя надлъж и петстотин лакътя нашир, за да отделя святото място от несвятото.

Бог – Съдия на творението