M’Cheyne Bible Reading Plan
12 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.
2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.
3 Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:
4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.
5 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служители пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?
7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки; Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.
12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.
13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,
14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.
15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе Говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.
16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде за дома си.
17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.
19 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.
20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар пред целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.
22 Но Божието слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:
23 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:
24 Така казва Господ: Не излизайте нито се бийте против братята си израилтяните, върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.
25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се зесели в него; после излезе от там та съгради Фануил.
26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;
27 защото , ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.
28 Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете : Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;
29 И единия идол постави и във Ветил, а другия постави в Дан.
30 А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.
31 Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.
32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.
33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.
3 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.
2 Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването ( Гръцки: От връзването: презрителен израз);
3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Хрита Исуса, и не уповаваме на плътта.
4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
5 бидейки обрязан в осмия ден, от Израиловия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреин, досежно закона фарисей,
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите
12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.
13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, 14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога признание в Хриса Исуса
15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие в него.
16 Само нека [имаме за правило да] живее според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме].
17 Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имаме пример в нас.
18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам се обхождат като врагове на Христовия кръст;
19 чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.
20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,
21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнение на силата Си да покори и всичко на Седе Си.
42 Тогава ме изведе във външния двор при пътя към север: и заведе ме в стаята, която бе срещу отделеното място, и срещу зданието към север.
2 В лицето му, което беше сто лакти дълго, имаше северната врата; а широчината му бе петдесет лакти.
3 Срещу двадесетте лакти, които принадлежаха на вътрешния двор, и срещу пода, който принадлежеше на външния двор, имаше галерия срещу галерия на третия етаж.
4 И пред стаите имаше коридор десет лакти широк навътре - път сто лакти дълъг; и вратите на стаите бяха към север.
5 А най-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха от тях повече, отколкото от долните и средните етажи на зданието.
6 Защото те бяха на третия етаж, и нямаха стълбове като стълбовете на дворовете; затова, най-горният етаж се стесняваше повече нежели най-долният и средният етаж, почвайки от земята.
7 И на външната стена, която бе от страните на стаите, към външния двор, пред стаите, дължината бе петдесет лакти.
8 Защото дължината на стаите, които бяха във външния двор беше петдесет лакти; и, ето, пред храма имаше сто лакти.
9 А под тия стаи беше входът от изток като се отива към тях от външния двор.
10 Стаите бяха в дебелината на дворовата стена към изток, пред определеното място, и пред зданието.
11 И коридорът пред тях беше на изглед като коридора пред стаите, които бяха към север; имаха еднаква дължина и широчина; и всичките им изходи бяха според техните кроежи и според техните врати.
12 И като имаше врати на стаите, които бяха на юг, така имаше и врата гдето почваше коридорът, коридорът право срещу стената към изток като се влиза в тях.
13 Тогава ми рече: Северните стаи и южните стаи, които са пред отделеното място, са светите стаи, гдето свещениците, които се приближават при Господа, ще ядат пресветите неща; и хлебния принос, приноса за грях, и приноса за престъпление; защото мястото е свето.
14 Когато свещениците влизат в храма, да не излизат от светото място във външния двор, но там да слагат дрехите, с които служат, защото са свети; а когато обличат други дрехи, тогава да се приближават при онова, което принадлежи на людете.
15 А като свърши измерванията на дома отвътре, изведе ме по портата, която гледа към изток, и измери дома околовръст.
16 Като измери източната страна с тръстикова мярка, тя беше петстотин тръстики, измерена наоколо с тръстикова мярка.
17 Като измери северната страна, тя беше петстотин тръстики, измерена наоколо с тръстиковата мярка.
18 Измери южната страна с тръстиковата мярка; тя беше петстотин тръстики.
19 После се обърна към западната страна и я измери с тръстиковата мярка; тя беше петстотин тръстики.
20 Измери го от четирите страни. Имаше и стена околовръст, дълга петстотин тръстики и широка петстотин тръстики, за да отделя светото от несветото място.
94 (По слав. 93). Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
9 Оня, Който е поставил* ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с* правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.