M’Cheyne Bible Reading Plan
11 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
2 от народите за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.
3 Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.
4 Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.
5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома*, мерзостта на амонците.
6 Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.
7 В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.
8 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
9 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
10 А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти.
11 Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми о повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.
12 Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти що го откъсна.
13 Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.
14 След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.
15 Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,
16 (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),
17 Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.
18 Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.
19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,
20 И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.
21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.
22 А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.
23 Бог му подигна и друг противник, Резона Елиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.
24 И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците ; и те отидоха в Дамаск та се зеселиха там, и царуваха в Дамаск.
25 Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.
26 Също и Еревоам Наватовия син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.
27 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,
28 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там ; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.
29 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.
30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.
31 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;
32 (ще остане, обаче, нему едни племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);
33 защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.
34 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел* през всичките дни на живота ме, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.
35 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч , десет племена;
36 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.
37 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.
38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко , което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.
39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.
40 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.
41 А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?
42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.
43 Така Соломон заспа с бащите си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.
2 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание,
2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
3 Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13 Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
14 Вършете всичко без роптане и без препиране,
15 за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;
24 а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.
25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.
27 И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
28 Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
30 понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
41 После ме заведе в храма; и като измери стълбовете, те имаха шест лакти широчина отсам и шест лакти широчина оттам, според широчината на скинията.
2 И широчината на входа бе десет лакти; и страните на входа бяха пет лакти отсам и пет лакти оттам; и като измери дължината на храма, беше четиридесет лакти, а широчината му двадесет лакти.
3 Тогава влезе по-навътре; и като измери всеки стълб на входа, имаха два лакътя, и входът шест лакти, и широчината на входа седем лакти.
4 И като измери дължината му, беше двадесет лакти, и широчината двадесет лакти, според широчината на храма. И рече ми: Това е пресветото място.
5 Тогава измери стената на дома; тя имаше шест лакти; а широчината на страничните стаи, които бяха около дома на всяка страна, беше четири лакти.
6 И страничните стаи бяха на три етажа, стая върху стая, и тридесет на ред; и влизаха в стената, която принадлежеше на дома за страничните стаи околовръст, за да се държат здраво, без да се държат за стената на дома.
7 И страничните стаи се разширяваха; и имаше вита стълба, която водеше в страничните стаи; защото витата стълба на дома водеше нагоре околовръст на дома; затова, домът ставаше по-широк нагоре; и така се изкачваха от долния етаж до най-горния през средния.
8 И видях, че домът беше висок от всяка страна; основите на страничните стаи бяха една цяла тръстика от шест големи лакти.
9 Външната стена на страничните стаи беше пет лакти широка; и оставеното празно място бе за страничните стаи, които принадлежаха на дома.
10 И между стаите имаше двадесет лакти разстояние около дома на всяка страна.
11 И вратите на страничните стаи бяха към оставеното място, една врата към север и една врата към юг; и широчината на оставеното място бе пет лакти околовръст.
12 А зданието, което бе пред отделеното място към западната страна, бе седемдесет лакти широко; и стената на зданието бе пет лакти дебела околовръст, а дължината му деветдесет лакти.
13 И тъй, като измери дома, беше сто лакти дълъг; и отделеното място, зданието, и стените му сто лакти дълги.
14 Тоже и широчината на лицето на дома и на отделеното място към изток беше сто лакти.
15 И като измери дължината на зданието, което беше в лицето на отделеното място зад него, и галериите му отсам и оттам, те имаха сто лакти; измери и вътрешния храм, предверията на двора,
16 праговете, затворените прозорци, и галериите наоколо в трите им етажа, срещу прага, облечени с дърво околовръст от земята до прозорците, (а прозорците бяха покрити),
17 до над вратата, до вътрешния дом, и извън, и през цялата стена околовръст извътре и извън; всичко бе според мерките.
18 И то бе изработено с херувими и с палми, така щото имаше палма между херувим и херувим. Всеки херувим имаше две лица,
19 тъй щото имаше човешко лице към палмата отсам, а лице на млад лъв към палмата оттам; така бе изработено по целия дом околовръст.
20 От пода до над вратата бяха изработени херувими и палми; такава беше стената на храма.
21 Колкото за храма, стълбовете му бяха квадратни, а колкото за лицето на светилището, изгледът му беше като изгледа на храма.
22 Олтарът бе дървен, три лакти висок, и два лакътя дълъг; и ъглите му, подножието му, и страните му бяха дървени. И той ми рече: Това е трапезата, която стои пред Господа.
23 А храмът и светилището имаха две врати.
24 И вратите имаха по две крила, две движещи се крила, две крила за едната врата, и две крила за другата.
25 И по тях, по вратите на храма, бяха изработени херувими и палми, както бяха работени по стените; и имаше дебели дъски по лицето на предверието извън.
26 И имаше затворени прозорци и палми отсам и оттам от страните на предверието, и по страничните стаи на дома, и по дебелите дъски.
92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,
3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;
4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; С тържествена мелодия на арфа;
5 Колко са велики Твоите дала, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти.
6 Скотски човек не знае това, Нито го разбира безумен,
7 Че нечестивите изникват като тревата, И всички, които вършат беззаконие, цъфтят, Само за да се изтребят вечно.
8 Но Ти, Господи, до века си на високо,
9 Защото, ето, враговете Ти ще погинат; Ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
10 Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;
11 И окото ми ще види повалянето на ония, които ме причакват; Ушите ми ще чуят за възмездието на злодейците, които се дигат против мене.
12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.
2 От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.
4 Господ, Който е на високо. Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.