M’Cheyne Bible Reading Plan

Завещание и смърт на Давид

2 И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: ² „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен. ^3 (A)Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, ^4 (B)за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: ‘Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.’

^5 (C)Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си. ⁶ Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята. ^7 (D)Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом. ^8 (E)При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: ‘Няма да те убия с меч.’ ⁹ Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“

¹⁰ И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си. ^11 (F)(G)А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим. ^12 (H)Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.

Укрепване на властта на Соломон

¹³ Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“ ¹⁴ След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“ ¹⁵ Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа. ¹⁶ А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“ ¹⁷ И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“ ¹⁸ А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“

¹⁹ И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон. ²⁰ Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“ ²¹ И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“ ²² Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“ ²³ И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си. ^24 (I)А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“ ²⁵ И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.

^26 (J)И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“ ^27 (K)Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.

^28 (L)Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. ^29 (M)Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш^[a].“ ³⁰ Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: ‘Излез!’ А онзи отговори: ‘Не, защото искам да умра тук!’“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“ ^31 (N)А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв. ³² Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник. ³³ Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“ ³⁴ Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта. ³⁵ А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар^[b].

³⁶ Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам; ³⁷ и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“ ³⁸ Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.

^39 (O)А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“ ⁴⁰ Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет. ⁴¹ И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал. ⁴² Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: ‘Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш’, а ти ми отвърна: ‘Добро е това, което ти каза.’ ⁴³ Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“ ⁴⁴ И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава! ⁴⁵ А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“ ⁴⁶ Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.

Отношението на християните един към друг

6 ^(A)Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, водените от Духа, поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. ² Един друг се подкрепяйте в изпитанията и така да изпълните Христовия закон! ³ Защото който смята себе си за нещо, макар и да е нищо, той себе си мами. ⁴ Нека всеки изпитва делата си. Тогава той ще се гордее сам пред себе си, а не пред другиго, ⁵ защото всеки ще понесе своето бреме.

^6 (B)Наставляваният в Божието слово да дели всички блага с онзи, който го наставлява. ⁷ Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне. ^8 (C)Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. ⁹ Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме. ¹⁰ И тъй, докато имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

Наставления към галатяните и благослов

^11 (D)Вижте колко много ви написах със собствената си ръка. ^12 (E)Тези, които искат да се понравят с обредна външност, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат преследвани заради Христовия кръст. ¹³ Защото и онези, които се обрязват, сами не спазват закона, но ви принуждават да се обрязвате, за да се похвалят с вашето обрязване. ^14 (F)А на мене да не ми дава Господ да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който за мене светът е разпънат и аз за света. ^15 (G)Защото за последователите на Иисус Христос^[a] нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новото творение. ^16 (H)На онези, които следват това правило – мир и милост на тях и на Божия Израил.

¹⁷ И нека вече никой не ми създава грижи, защото аз нося на тялото си раните на Господ^[b] Иисус.

¹⁸ Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух, братя. Амин.

Пророчества за възстановяване на Израил

Йезекиил – Божий страж за народа

33 След това Господ отправи слово към мене: ^2 (A)„Сине човешки, обърни се към синовете на своя народ и им кажи: ‘Ако изпратя меч срещу една страна и народът на тази страна избере един мъж и го постави за страж, ³ а той, виждайки меч, приближаващ страната, затръби с тръба и предупреди народа, ⁴ тогава някой, който чуе звука на тръбата, но не се предпази и мечът дойде и го убие – кръвта му ще бъде върху неговата глава. ⁵ Той е чул звука на тръбата, но не се е предпазил, кръвта му е върху него. Ако той се беше предпазил, щеше да спаси живота си. ⁶ Ако пък стражът е видял идващия меч, не е сигнализирал с тръба, народът не е бил предупреден и мечът дойде и отнеме живота на някого от тях, този ще бъде заловен поради прегрешенията си, но Аз ще държа стража отговорен за смъртта му.

⁷ Така и тебе, сине човешки, съм поставил за страж на Израилевия дом. Когато чуеш слово от Моите уста, ти трябва да ги предупреждаваш от Мое име. ⁸ Когато кажа на беззаконника: «Беззаконнико, ти ще умреш», а ти не проговориш нищо, за да предупредиш беззаконника за пътя му, той, бидейки беззаконник, ще умре заради греха си, но Аз ще държа тебе отговорен за смъртта му. ⁹ Ако пък предупредиш беззаконника да се отвърне от пътя си, но той не се обърне, той ще умре заради греха си, а ти ще спасиш живота си’.“

За праведността

^10 (B)А ти, сине човешки, кажи на Израилевия дом: „Вие така казвате: ‘Нашите престъпления и нашите грехове са върху нас и заради тях ние чезнем; как тогава бихме могли да живеем’?“ ^11 (C)Кажи им: „Жив съм Аз – казва Господ Бог, – Аз не искам смъртта на грешника, а искам грешникът да се отвърне от своя път и да бъде жив. Върнете се, върнете се от злите си пътища! Защо да умирате вие, Израилеви доме?“

^12 (D)И ти, сине човешки, кажи на синовете на своя народ: „Праведността на праведника няма да го спаси, когато той съгреши, нито беззаконникът поради своето беззаконие ще загине, ако отстъпи от него, нито праведникът ще може да живее заради правдата си, ако започне да греши. ¹³ Когато кажа за праведника, че той ще живее, а ако той, уповавайки се на своята праведност, извърши неправда, всичките му праведни дела няма да му се зачетат и той ще умре поради неправдата, която е сторил. ¹⁴ А когато кажа на беззаконника: ‘Ти ще умреш’ – а той се отвърне от своите грехове и постъпва справедливо и праведно, ¹⁵ нечестивецът връща залог, отплаща заграбеното, постъпва според законите за живот, като не върши нищо лошо, той ще живее, няма да умре. ¹⁶ Нито един от греховете, с които е съгрешил, няма да му се вмени; той е започнал да постъпва справедливо и праведно, той ще живее.

¹⁷ А синовете на твоя народ казват: ‘Несправедлива е отсъдата на Господа’, когато техният път е неправеден. ¹⁸ Когато праведният отстъпи от своята праведност и започне да върши неправда, той ще умре заради това; ¹⁹ и когато беззаконникът се отвърне от беззакониетго си и започне да постъпва справедливо и праведно, той ще живее поради това. ²⁰ А вие казвате: ‘Отсъдата на Господа не е справедлива.’ Аз ще ви съдя всеки според пътищата му, Израилеви доме.“

Вест за падане на Йерусалим, запустяване на израилската земя и за оцелелите

^21 (E)(F)В дванадесетата година от плена ни, в петия ден на десетия месец, при мене дойде един човек от оцелелите от Йерусалим и каза: „Градът е разрушен!“ ^22 (G)Ръката на Господа беше върху мене вечерта още преди идването на избавилия се и Господ отвори устата ми, преди той да дойде при мене сутринта. Така моята уста беше отворена и аз не бях вече безмълвен.

²³ И Господ отправи слово към мене: ^24 (H)„Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: ‘Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.’ ^25 (I)Затова кажи им: ‘Така говори Господ Бог: «Вие ядете кръв и обръщате погледи към идолите си, и проливате кръв. И вие ще владеете страната? ^26 (J)Вие се опирате на своя меч, вършите мерзости, всеки от вас осквернява жената на ближния си и вие ще владеете страната»?’ ²⁷ Кажи им това: ‘Така казва Господ Бог: «Жив съм Аз! Онези, които са по опустошените места, ще паднат от меч, и този, който е по полето, ще го дам да го изядат зверовете, а които са в крепостите и пещерите, ще умрат от чума. ²⁸ И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава. ²⁹ Тогава ще разберат, че Аз съм Господ, когато превърна страната в пустиня на пустините заради всичките мерзости, които те сториха»’.“

Пренебрежение към словата на пророка

³⁰ „А тебе, сине човешки, синовете на този народ, които говорят, те одумват при стените и вратите на къщите. Говорят един на друг, всеки на брата си, казвайки: ‘Елате сега и послушайте какво слово излезе от Господ!’ ³¹ И идват при тебе на тълпи и седят пред тебе, Моят народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото в устата им те се превръщат в похоти, а сърцата им следват увлеченията. ³² И ето за тях ти си като красива песен, добре изпята под изкусен съпровод. Те слушат твоите думи, а не ги изпълняват, ^33 (K)но когато се сбъдне това – ето то вече се сбъдва, – те ще разберат, че е имало пророк сред тях.“

Истинският Бог – Спасител и Промислител

81 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.

Съд над съдиите

82 ^(G)Псалом на Асаф.