M’Cheyne Bible Reading Plan
1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.
2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.
3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.
4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.
5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.
7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.
8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.
10 Обаче пророк Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.
13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?
14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее възлезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза : Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21 Иначе, когато господарят ми царят заспа с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени телци , и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!
32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.
33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;
34 и свещеник Садок и порок Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!
35 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.
36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!
37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.
38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.
39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!
40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха шума , като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбният звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?
42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш дори известия.
43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;
44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;
45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.
46 При това, Соломон седна на престола на царството.
47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.
48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.
50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.
51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.
53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.
5 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате Христос никак нямя да ви ползува.
3 Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да ивпълни целия закон.
4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.
5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.
6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.
7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?
8 Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал.
9 Малко квас заквасва цялото тесто.
10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да е бил той.
11 И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? защото тогава съблазънта на кръста би се махнала.
12 Дано се отсечеха ония, които ви разколебават.
13 Защото вие, братя, на свободата бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.
14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая "Да обичаш ближния си както себе си".
15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.
16 Прочее казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.
17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и там подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
25 Ако по Дух живеем, по Дух и да ходим.
26 Да не ставаме щеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.
32 И в дванадесетата година, в дванадесетия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, дигни плач за египетския цар Фараон, и кажи му: Уподобил си се на млад лъв между народите, но си като чудовище в моретата; и устремил си се в реките си, и мътиш водите с нозете си, и тъпчеш реките им.
3 Така казва Господ Иеова: Затова, ще простра мрежата Си върху тебе със събрание от много племена, които ще те извлекат в мрежата Ми.
4 И ще те оставя на земята, ще те отхвърля на отвореното поле, ще направя да кацнат на тебе всичките небесни птици, и ще наситя с тебе зверовете на целия свят.
5 Ще туря месата ти на планините, ще напълня долините с купове от твоите убити,
6 и ще напоя с кръвта ти земята гдето плаваш, дори до планините; и реките ще се напълнят с тебе.
7 И когато те угася, ще покрия небето и ще помрача звездите му; ще покрия слънцето с облак, и луната няма да свети със светлината си.
8 Ще помрача над тебе всичките небесни светила, и ще туря тъмнина на твоята земя, казва Господ Иеова.
9 Ще досаждам сърцето на много племена, когато докарам между народите разорените останали от тебе, в страни, които ти не си познал.
10 Да! ще направя да се удивят поради тебе много племена; и царете им ще се ужасят много поради тебе, когато размахат меча Си пред тях, и ще треперят всяка минута, всеки за живота си, в деня на падането ти.
11 Защото така казва Господ Иеова: Мечът на вавилонския цар ще дойде върху тебе.
12 С ножовете на силните ще сваля множеството ти; те всички са страшните между народите; те ще разорят гордостта на Египет, и цялото му множество ще погине.
13 И ще изтребя всичките му животни от при много води; няма вече да ги размъти човешка нога, и копито на животно няма да ги размъти.
14 Тогава ще избистря водите им, и ще направя реките им да текат като масло, казва Господ Иеова.
15 Когато направя Египетската земя разорена и пуста, земя лишена от това, което я изпълваше, когато поразя всички, които живеят в нея, тогава ще познаят, че Аз към Господ.
16 Това е плачът, с който ще се оплакват; дъщерите на народите ще се оплакват с него. За Египет и за цялото му множество ще оплакват с него, казва Господ Иеова.
17 Пак в дванадесетата година, в дванадесетия месец, на петнадесетия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
18 Сине човешки, заридай за множеството на Египет, и яви свалянето им, да! него и дъщерите на знаменитите народи, в най-дълбоките места на света, с ония, които слизат в ямата.
19 От кого си по-хубав? Слез и лежи с необрязаните.
20 Ще паднат всред убитите от нож; ножът се приготви; отвлечете него и всичките му множества.
21 Най-мощните между силните ще му говорят отсред преизподнята, заедно с ония, които му помагаха; слязоха, лежат необрязани, убити от нож.
22 Там е Асурс и цялата му дружина; гробовете му са около него; всички убити паднали от нож,
23 чиито гробове са поставени в дълбочината на ямата, и дружината му около гроба му; всички убити, паднали от нож, тия, които причиняваха ужас в земята на живите.
24 Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от нож, слезли необрязани в най-дълбоките места на света; те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си както всички други, които слизат в ямата.
25 Всред убитите поставиха легло за него с цялото му множество; гробовете му около него; те всички са необрязани, убити от нож, защото бяха причинявали ужас в земята на живите; но понесоха срама си както всички други, които слизат в ямата; той е поставен всред убитите.
26 Там е Мосох, Тувал, и цялото му множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от нож; защото причиняваха ужас в земята на живите.
27 Те няма да лежат със силните паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята с бойните си оръжия, и туриха ножовете си под главите си; но техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите.
28 Но и ти ще бъдеш сломен всред необрязаните, и ще лежиш с убитите от нож.
29 Там е Едом, царете му, и всичките му първенци, които, отсечени всред силата си, са положени между убитите от нож; те ще лежат с необрязаните и с ония, които слизат в ямата.
30 Там са всичките северни князе, и всичките сидонци, които слязоха с убитите; въпреки ужаса, който причиняваха от силата си, те се посрамиха; и лежат необрязани с убитите от нож, и понасят срама си както всички други, които слизат в ямата.
31 Фараон ще ги види, и ще се утеши за цялото си мнозинство, - Фараон и цялата му войска, убити от нож, казва Господ Иеова.
32 Защото Аз нанесох трепет от Мене върху земята на живите; и той ще бъде положен всред необрязаните, с убитите от нож, - Фараон и цялото му множество, казва Господ Иеова.
80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението+. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.
4 Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.
9 Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните* кедри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат+.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла 16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата** на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.