M’Cheyne Bible Reading Plan
23 А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:
2 Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.
3 Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци нека бъде праведен, Нека бъде един , който владее със страх от Бога;
4 И ще бъде като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжд.
5 Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всички и твърд, Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли* го направи да процъфти?
6 А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.
7 А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: техмонецът Иосев-весевет, главен военачалник+, който уби в една битка осемстотин души.
9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,
10 той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.
11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,
12 той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо Избавление.
13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.
14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,
15 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
18 А Иоавовият брат Ависея, Серуиният син, беше първият от тримата: той, като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги, и си придоби име между тримата.
19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова из стана началник; обаче, не стигна до първите трима.
20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
22 Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.
24 Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;
25 Сама ародецът; Елика ародецът:
26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;
27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;
28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;
29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;
30 Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;
31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;
32 Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;
33 Сама арорецът; Ахаим, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;
36 Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;
37 Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;
38 Ирас етерецът; Гарив етерецът;
39 Урия хетеецът; всичко, тридесет и седем души.
3 О, неомислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?
2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от зокона ли получихти Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?
4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
5 Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона да върши това, или чрез вяра в посланието,
6 както с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда?
7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;
8 и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благословят всичките народи".
9 Така щото тия, които имат вяра се благословят с вярващия Авраам.
10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее";
12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".
13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет ( Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор-5:21 ) за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
14 така щото благословението, дадено от Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
15 Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, еднаж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал на четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
18 Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
19 Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.
20 Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.
21 Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22 Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие.
24 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито освободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
30 Пак Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, пророкувай и речи: Така казва Господ Иеова: Лелекайте - Олеле за деня!
3 Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа, облачен ден; ще бъде времето на езичниците.
4 Нож ще дойде върху Египет, и голямо измъчване ще има в Етиопия, когато убитите паднат в Египет, и когато откарат многото му население и сринат основите му.
5 Етиопяни, левийци, лидийци и всичките разноплеменни народи, Хув, и жителите на съюзните земи ще паднат заедно с тях от нож.
6 Така казва Господ: Ще паднат и ония, които подпират Египет, и гордата му сила ще се сниши; от Мигдол до Сиина ще паднат в него от нож, казва Господ Иеова.
7 И те ще запустеят между опустошените земи, и градовете му ще бъдат между разорените градове.
8 И ще познаят, че Аз съм Господ, когато туря огън в Египет, и се смажат всички, които му помагат.
9 В оня ден, вестители ще излязат от Мене с кораби, за да стреснат безгрижните етиопяни; и голямо измъчване ще ги нападне както в деня на Египет; защото, ето, иде.
10 Така казва Господ Иеова: При това, Аз ще погубя гяламото египетско население чрез ръката на Вавилонския цар Навуходоносора.
11 Той и людете му с него, страшните между народите, ще бъдат доведени, за да разорят земята; и ще изтеглят мечовете си против Египет, и ще изпълнят земята с убити.
12 Аз ще пресуша реките, ще продам земята в ръцете на зли човеци; и ще запустя земята и всичко, що има в нея чрез ръката на чужденци; Аз Господ го изрекох.
13 Така казва Господ Иеова: Ще погубя и кумирите, и ще махна от Мемфис нищожните идоли; не ще има вече княз от египетската земя и ще туря страх в Египетската земя.
14 Аз ще запустя Патрос, ще запаля огън в Танис, и ще извърша съдби в Но.
15 Ще излея яростта Си върху Египетската крепост Син, и ще изсека голямото население на Но.
16 И ще запаля огън в Египет; Син ще бъде в голямо измъчване. Но ще се съкруши, и Мемфис ще има противници всред бял ден.
17 Младежите на Илиупол и на Пивесет ще паднат от нож; а останалите ще отидат в плен.
18 И в Тафнес денят ще се помрачи, когато строша там хомотите на Египет, и гордата му сила ще престане в него; а него, облак ще го покрие, и дъщерите му ще отидат в плен.
19 Така ще извърша съдби над Египет; и ще познаят, че Аз съм Господ.
20 А в единадесетата година, в първия месец, на седмия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
21 Сине човешки, строших мишцата на египетския цар Фараон; и, ето, тя не е била превързана за церене, или за да я обвият в превръзки, за да й се даде сила да държи нож.
22 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против Египетския цар Фараона, и ще строша двете му мишци - и здравата и оная, която вече биде строшена; и ще направя ножът да падне от ръката му.
23 И ще разсея египтяните между народите, и ще ги разпръсна по страните.
24 Но ще укрепя мишците на Вавилонския цар, и ще туря меча Си в ръката му; а мишците на Фараона ще строша, и той ще охка пред него, както охка смъртно ранен човек.
25 Мишците обаче на Вавилонския цар ще засиля; а Фараоновите мишци ще отпаднат; и ще познаят, че Аз съм Господ, когато туря меча Си в ръката на вавилонския цар, и той я простря върху Египетската земя.
26 И ще разсея египтяните между народите и ще ги разпръсна по страните; и те ще познаят, че Аз съм Господ.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.