M’Cheyne Bible Reading Plan
22 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
6 Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Към милостивия, Господи , милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), 7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
10 Искаха само да помним сиромасите, 11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, 17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
29 В десетата година, в десетия месец, на дванадесетия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, насочи лицето си против египетския цар Фараона, и пророкувай против него и против целия Египет.
3 Говори и речи: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Фараоне египетски царю, великото чудовище*, което лежиш всред реките си, което си рекло: Реката ми е моя; аз я направих за себе си.
4 Аз ще туря въдици в челюстите ти, и рибите в реките ти ще прилепя за люспите ти; и ще те извлека изсред реките ти с всичките риби в реките ти, прилепнали при люспите ти.
5 И ще те изхвърля в пустинята, тебе и всичките риби в реките ти; ще паднеш на отвореното поле; не ще се събереш нито прибереш; дадох те на земните зверове и на небесните птици за храна.
6 И всичките египетски жители ще познаят, че Аз съм Господ; защото бяха жезъл от тръстика за Израилевия дом.
7 Когато те взеха в ръка, ти се счупи, и промуши рамото на всички тях; и когато се облегнаха на тебе, ти се сломи и разклати кръста на всички тях.
8 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, ще докарам меч върху тебе, и ще отсека от тебе и човек и животно.
9 И Египетската земя ще бъде опустошена и пуста; и ще познаят, че Аз съм Господ, защото рече: Реката е моя, и аз я направих.
10 Затова, ето, Аз съм против тебе и против реката ти; и ще обърна Египетската земя на пустота, разорение и опустошение, от Мигдол до Сиина и до границата на Етиопия.
11 Човешка нога не ще да мине през нея, нито нога на животно ще мине през нея, нито ще бъде населена за четиридесет години.
12 И ще обърна Египетската земя на пустиня между опустошените страни, и градовете й ще бъдат пусти за четиридесет години между разорените градове; и ще разсея Египтяните между народите и ще ги разпръсна по страните.
13 Но така казва Господ Иеова: На края на четиридесетте години ще събера Египтяните от племената, между които бяха разпръснати;
14 и ще доведа Египетските пленници, ще ги върна в земята Патрос, в родната земя, и ще бъдат там унижено царство.
15 Ще бъде най-униженото царство от царствата, и няма да се издигне вече над народите; защото ще ги намаля, за да не владеят вече над народите.
16 На Египет не ще уповае вече Израилевият дом, щото да му напомня беззаконието, когато погледнат към тях за помощ; и те ще познаят, че Аз съм Господ Иеова.
17 И в двадесет и седмата година, в първия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
18 Сине човешки, вавилонският цар Навуходоносор накара войската си да извърши една толкова голяма работа против Тир, щото всяка глава стана плешива и всяко рамо ожулено; но пак не получи заплатата за Тир, ни той, нито войската му, за работата, която извърши против него.
19 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, Аз давам Египетската земя на Вавилонския цар Навуходоносора; той ще откара многото й население, ще я обере, и ще вземе користи от нея; и това ще бъде заплатата на войската му.
20 Дадох му Египетската земя срещу труда, който положи; понеже се трудиха за Мене, казва Господ Иеова.
21 В оня ден ще направя да израсте рог на Израилевия дом, и ще ти дам да отвориш уста всред тях; и ще познаят, че Аз съм Господ.
78 (По слав. 77). Асафово поучение*. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си*,
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.