M’Cheyne Bible Reading Plan
15 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който име спор или дело, та да го оправдавам!
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
7 И като се свършиха четири години*, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;
8 защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.
9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.
10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо.
12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.
13 Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.
14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та да докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.
15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.
16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десетте жени, наложници, да пазят къщата.
17 Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.
18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.
19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с церя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
20 Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!
21 А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.
22 Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките мъже, и всичките деца що бяха с него.
23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.
24 А ето дойде и Садок и с него всичките левити, който носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.
25 Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;
26 но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ме стори каквото Му се вижда за добро.
27 Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.
28 Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя .
29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.
30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.
31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.
32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусей го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.
33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;
34 но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;
36 ето, там с тях са двамата ум сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.
37 И така, Давидовият приятел Хусей, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.
8 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване ( Гръцки: Относно благодатта) , дано да участвуват и те в служенето на светиите.
5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и , по Божията воля на нас;
6 така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, 8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.
11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.
12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.
13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;
14 но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,
15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".
16 А благодарение на Бога, Който туря в сърдцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;
17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.
18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делотона благовестието е известна във всичките църкви;
19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,
20 като избягваме това, 21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по усърден поради голямото му към вас доверие.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.
24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.
22 При това, Господното слово дойде към мене и рече:
2 А ти, сине човешки, ще се застъпиш ли, ще се застъпиш ли за кръвопролитния град? Тогава направи го да познае всичките си мерзости.
3 Речи, прочее: Така казва Господ Иеова: О, граде, който проливаш кръв всред себе си, та да дойде времето ти, и правиш кумири за своето осъждение*, та да се оскверняваш!
4 Ти стана виновен за кръвта, която си пролял, и си се осквернил с кумирите, които си направил; направил си да наближава краят на дните ти, и дошъл си дори до края на на годините си; затова, направих те за укор на народите, и за поругание на всичките страни.
5 Ближните и далечните от тебе ще ти се поругаят, ти който си прочут по мерзост и изобилваш с безмирие.
6 Ето, Израилевите първенци са били в тебе, за да проливат кръв, всеки според силата си.
7 В тебе са презирали баща и майка; всред тебе са постъпили насилствено към чужденеца; в тебе са угнетявали сираче и вдовица.
8 Презирал си светите Ми вещи, и си осквернявал съботите Ми.
9 В тебе е имало мъже клеветници, за да проливат кръв; в тебе е имало ония, които са яли по планините; всред тебе са вършили разврат.
10 В тебе са откривали бащината си голота; в тебе са обезчестявали жена, отлъчена поради нечистотата й.
11 Един е извършил гнусота с жената на ближния си; друг е осквернил нечестиво снаха си; а друг в тебе е обезчестил сестра си, дъщеря на баща си.
12 В тебе са вземали подкупи, за да проливат кръв; ти си вземал лихва и придобивка; и с насилие си се обогатявал от ближните си; а Мене си забравил, казва Господ Иеова.
13 Ето, затова плеснах с ръце поради безчестната печалба, която си събрал, и поради кръвта, която бе всред тебе.
14 Ще издържи ли сърцето ти, или ще имат ли сила ръцете ти, в дните, когато Аз ще се разправя с тебе? Аз Господ изговорих това, и ще го извърша.
15 Ще те разпръсна между народите и разсея по страните, та ще изчистя от тебе като с огън нечистотата ти.
16 И ще бъдеш омърсен в себе си пред народите; И ще познаеш, че Аз съм Господ.
17 И Господното слово дойде към мене и рече:
18 Сине човешки, Израилевият дом ми стана шлак; те всички са мед и калай, желязо и олово всред пещта; те са шлак от сребро.
19 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже вие всички станахте шлак, ето, затова ще ви събира всред Ерусалим.
20 Както събират всред пещта среброто и медта, желязото, оловото, и калая, за да раздухат огъня върху тях та да ги стопят, така в гнева Си и в яростта Си ще ви събера, и ще ви туря там и ви разтопя.
21 Да! Ще ви събера, и с огнения Си гняв ще духна върху вас, та ще се разтопите всред него.
22 Както се топи среброто в пещта, така ще се разтопите вие всред него, и ще познаете, че Аз Господ излях яростта Си върху вас.
23 И Господното слово дойде към мене и рече:
24 Сине човешки, кажи й: Ти си земя, която не се е очистила, и върху която не е валяло дъжд в деня на негодуванието.
25 Всред нея има заговор от пророците й; те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; вземат съкровища и скъпоценни вещи; умножиха числото на вдовиците всред нея.
26 Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях.
27 Първенците всред нея са като вълци, които грабят лов, за да проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо.
28 И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил.
29 Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.
30 И като потърсих между тях мъж, който би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.
31 Затова, излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.
69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете*, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват* в Твоята правда.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.