M’Cheyne Bible Reading Plan
Божието наказание на Давид и раждането на Соломон
12 (A)Тогава Господ изпрати Натан[a] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. 2 Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, 3 а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. 4 Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ 5 Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. 6 (B)А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“
7 Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, 8 дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. 9 А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. 10 Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’ 11 (C)Така говори Господ: ‘Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. 12 Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.’“ 13 (D)Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. 14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“ 15 След това Натан отиде у дома си.
И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. 16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. 17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. 18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ 19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“
20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. 21 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ 22 Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: ‘Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?’ 23 А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“
24 (E)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон[b]. Господ възлюби това дете 25 и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия[c], както Господ беше казал.
26 (F)(G)Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. 27 Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката. 28 А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“ 29 Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. 30 Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка. 31 А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.
Копнеж за вечното отечество
5 (A)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно. 2 (B)Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище[a]. 3 И ако се облечем, няма да сме голи. 4 Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. 5 (C)А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа. 6 (D)И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа. 7 (E)Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме. 8 (F)Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. 9 Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него. 10 (G)Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
Помирение с Бога чрез Христос
11 Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате. 12 (H)Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества. 13 Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас. 14 Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели. 15 (I)А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях. 16 Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така. 17 (J)И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко[b] стана ново. 18 (K)И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус[c] Христос и ни даде да служим на помирението. 19 Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението. 20 Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос – помирете се с Бога! 21 (L)Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.
Унижението на Израил
19 „А ти плачи за Израилевите князе 2 и кажи: ‘Каква беше майка ти? Лъвица! Сред лъвовете тя лежеше, сред младите лъвове тя отгледа малките си. 3 И отгледа едно от малките си и то стана лъв. И се научи да разкъсва плячката си, поглъщаше хора. 4 (A)И народите чуха за него. Той беше хванат в тяхната яма и го влачиха с куки до египетската земя. 5 И когато тя видя, че чакането ѝ беше напразно и надеждата ѝ пропадна, взе друго от малките си и го направи млад лъв. 6 И той ходеше сред лъвовете. Стана млад лъв. Научи се да разкъсва плячката си, поглъщаше хора. 7 Насилваше вдовиците си и разоряваше градовете им. Страната и всичките ѝ обитатели се ужасяваха от силата на неговия рев. 8 Тогава народите от околните провинции се надигнаха срещу него. Те разпростряха мрежите си върху него. Той беше хванат в техния капан. 9 (B)С куки го напъхаха в ярем и го отведоха при вавилонския цар. Поставиха го в клетка, така че да не се чува повече неговият глас по Израилевите планини.
10 (C)Твоята майка беше като лоза, пълна с филизи, защото беше посадена при вода. Тя беше плодовита и богата поради изобилните води. 11 Яките ѝ клони приличаха на скиптри на владетели. Тя се извиси високо до облаците и стана видима поради височината си и изобилието си от клони. 12 (D)Но тя беше изтръгната с гняв; беше повалена долу на земята. Източният вятър изсуши плодовете ѝ; те бяха откъснати и изсъхнаха. А силните ѝ пръчки ги погълна огън. 13 И сега тя е посадена в пустинята на суха и жадна земя. 14 И огън излезе от клона на нейните филизи. Той погълна плода ѝ. И нито як клон, нито владетелски скиптър остана на нея.
Това е плачевна песен. И стана плачевна песен’.“
Молитва за защита
64 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе!
Запази живота ми от враг, който ме застрашава.
3 Скрий ме от заговора на нечестивите,
от сбирщината на злодеите,
4 (A)които изостриха езика си като меч;
опънаха горчивите си думи като стрели,
5 за да стрелят тайно върху невинния,
да го прострелят внезапно, без да се боят.
6 (B)Те се окуражават за зли дела.
Замислят да поставят примки
и си казват: „Кой ще ни види?“
7 Измислят беззакония,
като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“
А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.
8 (C)Но Бог ще ги улучи със стрела,
ще бъдат внезапно наранени.
9 Езикът им ще ги провали.
Всички, които ги видят, ще поклащат глава.
10 (D)И всички хора ще се уплашат,
ще възвестят делото на Бога
и ще разберат това, което е сторил.
11 (E)А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него.
И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [b] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (F)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (G)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (H)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (I)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (J)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (K)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.