M’Cheyne Bible Reading Plan

Грехът на Давид

Давид и Вирсавия

11 ^(A)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава.

А Давид остана в Йерусалим. ² Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид. ³ Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“ ^4 (B)Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си. ⁵ Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“

⁶ Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид. ⁷ Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията. ⁸ След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза. ⁹ Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си. ¹⁰ Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“ ¹¹ Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“ ¹² Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден. ¹³ Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.

¹⁴ Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. ¹⁵ В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ ¹⁶ Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. ¹⁷ От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. ¹⁸ Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. ¹⁹ Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, ²⁰ може би той ще се разгневи и ще попита: ‘Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? ^21 (C)Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?’ Тогава ти отговори: ‘Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.’“

²² След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав^[a]. ²³ Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти. ²⁴ Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“ ²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: ‘Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.’ Така да го насърчиш.“

²⁶ Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си. ²⁷ Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

Божията помощ в делото на благовестието

4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, ^2 (A)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. ³ Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, ⁴ които не вярват и на които божеството на този свят^[a] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. ⁵ Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. ^6 (B)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

⁷ Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. ⁸ Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, ⁹ гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. ^11 (C)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, ¹² така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. ^13 (D)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, ^14 (E)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. ^15 (F)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

¹⁶ Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, ¹⁷ понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. ^18 (G)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.

Възмездие за отделния човек

18 След това Господ отправи към мене слово: ^2 (A)„Защо използвате за израилската земя тази поговорка, като казвате: ‘Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха.’ ³ Жив съм Аз, казва Господ Бог, вече никога няма да употребявате тази поговорка в Израил. ^4 (B)Ето животът на всички е Мой. Както животът на бащата, така и животът на сина са Мои. Онзи, който съгреши, той ще умре.

^5 (C)Ако човек е праведен и върши това, което е праведно и справедливо: ⁶ не яде жертвено на планините; не издига очите си към идолите на Израилевия дом; не осквернява жената на своя ближен и не се доближава до жена си, когато има месечно течение. ⁷ Ако човек не използва никого – връща на длъжника взетото в залог; не извършва грабежи; дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха; ^8 (D)не заема с лихва и не взема с лихва; въздържа се от неправда и съдейства за правилно отсъждане между хората; ^9 (E)живее според Моите заповеди и пази Моите разпоредби, като постъпва почтено, – той е праведен! Той непременно ще живее, казва Господ Бог.

¹⁰ Но ако стане баща на син насилник, който пролива кръв, който извършва някои от тези неща, ¹¹ въпреки че самият не е вършил никое от тях, а вместо това яде жертвено по планини; осквернява жената на ближния си; ¹² потиска беден и нуждаещ се; извършва насилие, не връща залога и издига очите си към идолите; върши мерзост; ¹³ заема с лихва и взема с лихва. Ще живее ли той? Няма да живее! Който извършва всички тези мерзости, той непременно ще умре! Кръвта му ще бъде върху него.

¹⁴ Но ако той стане баща на син, който вижда всичките грехове, които баща му върши, който е внимателен и не постъпва по същия начин – ¹⁵ не яде жертвено по планините, не издига очите си към идолите на Израилевия дом; не осквернява жената на ближния; ¹⁶ ако човек не потиска никого – не взема залог и не върши грабежи; дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха; ¹⁷ удържа ръката си спрямо бедния; не взема лихва, нито извлича печалба, изпълнява Моите разпоредби и живее според Моите закони, – той няма да умре за вината на своя баща! Той непременно ще живее! ¹⁸ А баща му, ако е извършвал грабителство, ако е ограбвал своя брат, ако е вършил, което не е добро сред народа си – ето той ще умре поради своята вина!

¹⁹ Но вие казвате: ‘Защо синът не носи вината на баща си?’ Щом синът е постъпвал законно и справедливо и е спазвал всички Мои заповеди, и ги е изпълнявал – той непременно ще живее! ^20 (F)Онзи, който съгрешава, той ще умре! Синът не носи вината на баща си, нито бащата носи вината на сина си. Праведността на праведния ще бъде вменена единствено на него, а беззаконието ще тегне върху беззаконника.

^21 (G)Но ако беззаконникът се отвърне от всичките си грехове, които е извършил, и спазва всичките Ми заповеди, и върши това, което е праведно и справедливо, той непременно ще живее! Няма да умре! ^22 (H)Всички негови прегрешения, които е сторил, няма да му бъдат вменени. Поради неговите праведни постъпки, които е извършил, той ще живее. ^23 (I)Искам ли смъртта на беззаконника, казва Господ Бог? Не предпочитам ли по-скоро той да се отвърне от своите пътища и да живее? ^24 (J)Но ако праведният се отвърне от правдата и стори беззаконие, като върши всичките мерзости, които прави беззаконникът, ако постъпва по този начин, ще живее ли? Всичките му праведни дела, които е сторил, няма да бъдат взети предвид. Заради вероломството си, което е сторил, и поради прегрешенията, които е извършил, той непременно ще умре!

²⁵ Но вие казвате: ‘Постъпката на Господа не е справедлива!’ Чуй сега, Израилеви доме! Постъпката Ми ли не е справедлива? Не са ли вашите действия неправилни? ²⁶ Ако праведен се отвърне от праведността си и извърши беззаконие, той ще умре поради своите действия; поради своето беззаконие, което е сторил, той ще умре. ²⁷ Но ако беззаконник се отвърне от греховността си, която е извършил, и стори това, което е праведно и справедливо, той ще запази живота си. ²⁸ Защото той е разбрал и се е отвърнал от всичките си престъпления, които е извършил. Той непременно ще живее! Няма да умре! ^29 (K)Но Израилевият род казва: ‘Постъпката на Господа не е справедлива!’ Не са ли Моите постъпки прави, Израилеви роде? Не са ли твоите постъпки тези, които не са прави?

^30 (L)Затова, Израилеви роде, Аз ще ви съдя, всеки според неговите постъпки, казва Господ Бог. Разкайте се и се отвърнете от всички ваши прегрешения, за да не бъде беззаконието пречка за вас. ³¹ Отхвърлете от себе си всичките си простъпки, които извършихте против Мене, и ще си направите ново сърце и нов дух. Защо да умрете, Израилеви роде? ^32 (M)Защото Аз не искам смъртта на никого“, казва Господ Бог. „Затова, отвърнете се и живейте.“

В Бога е истинското успокоение

62 За първия певец. По Йедутун^[a]. Псалом на Давид.

Копнеж за духовно общение с Бога

63 Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.