M’Cheyne Bible Reading Plan
8 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.
2 Порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.
3 Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато последният отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
4 Давид му отне хиляда колесници и седемстотин конници* и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.
5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.
9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,
10 тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;
11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил взето от всичките народи, които беше покорил:
12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.
13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.
14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
15 Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше права.
16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;
17 а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;
18 А Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.
9 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?
2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.
3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син повреден в нозете.
4 И царят му каза. Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.
5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.
6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.
7 И Давид му показа: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.
8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?
9 Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежи на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.
10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите , за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).
11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят , ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.
12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.
13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царската трапеза. И той куцаше и с двата крака.
2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
16 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
2 Сине човешки, направи да познае Ерусалим мерзостите си, като речеш:
3 Така казва Господ Иеова на ерусалимската дъщеря: Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.
4 А при раждането ти, В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, Нито си била къпана във вода, за да се очистиш, Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.
5 Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето.
6 И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си, Рекох ти като беше в кръвта си: Да си жива; Да! Рекох ти като беше в кръвта си: Да си жива.
7 Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева; И ти порасна и стана голяма, И достигна превъзходна красота; Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха; Но ти беше гола и непокрита.
8 И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; И тъй, като прострях полата Си върху тебе, та покрих голотата ти, Клех ти се, и стъпих в завет с тебе, Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.
9 Тогава те окъпах с вода; Да! измих кръвта ти от тебе, И помазах те с миро.
10 Облякох те още във везани дрехи, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка.
11 Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти,
12 Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти.
13 Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна, и везано; Тя ядеше чисто брашно, мед, и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.
14 Ти още се прочу между народите по твоята хубост, Защото тя стана съвършена чрез Моето величие, С което те облякох, казва Господ Иеова.
15 Но поради известността си Ти си уповала на хубостта си и си блудствувала, И към всеки, който минаваше, си изливала блудството си; и то е станало негово.
16 И взела си от дрехите си, И като си украсила издигнатите си места с пъстри шарки Си блудствувала на тях. Такова нещо, не е било, нито ще бъде.
17 Тоже си взела лъскавите накити От Моето злато и от Моето с ребро, което Аз бях ти дал, И като си си направила от тях мъжки образи Си блудствувала с тях;
18 Взела си и везаните си дрехи та си ги покрила, И турила си пред тях Моето масло и Моя темян;
19 Също и Моя хляб, който ти дадох, - Чистото брашно, маслото и меда, с които те хранех, - Дори тия си положила пред тях за благоухание. Така стана, казва Господ Иеова.
20 При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила, И тях си им пожертвувала да бъдат изядени. Малко ли бяха тия твои блудства
21 Та си заклала и чадата Ми, и си ги предала Да бъдат преведени през огъня за тях?
22 И във всичките си мерзости и блудства Не си помнила дните на младостта си, Когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си.
23 И над всички тия си злини, (Горко, горко ти! казва Господ Иеова),
24 Съградила си за себе си и блудилище, И на всяка улица си направила за себе си издигнато място,
25 На всеки кръстопът си съградила издигнато място, Направила си хубостта си гнусна, И като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, Блудствувала си твърде много.
26 Блудствувала си и с Египтяните, Едрите си съседи, И като си блудствувала, твърде много си Ме разгневила.
27 Ето, прочее, прострях ръката Си върху тебе, Намалих определената ти храна, и те предадох на волята на ония, Които те мразят, - на филистимските дъщери, Които се срамуват от твоите позорни постъпки.
28 Блудствувала си и с асирийците, Защо не си се наситила; Да! блудствувала си с тях, Но пак не си се наситила.
29 При това, си блудствувала твърде много. Дори до оная търговска земя, до Халдейската; И пак нито така си се наситила.
30 Колко е слабо сърцето ти, казва Господ Иеова, Като вършиш всички тия работи, Дело на безочлива блудница!
31 Защото си съградила блудилището си на всеки кръстопът, И си направила издигнатото си място във всяка улица, А пък не си станала като блудница, защото си презряла заплата,
32 Но си била като жена прелюбодейца, Която приема чужди мъже вместо своя си.
33 На всичките блудници дават заплата; Но ти даваш заплатите си и на всичките си любовници, И ги подкупваш, за да дохождат при тебе отвред И да блудствуват с тебе.
34 Тъй че в блудствата ти стана с тебе противното на онова, що става с другите жени, Защото никой не те следва, за да блудствува с тебе; И понеже ти даваш заплата, а на тебе заплата не дават, Пак, поради това, става с тебе противното.
35 Затова, чуй, блуднице, словото Господно.
36 Така казва Господ Иеова: Понеже си изливала парите* си, И голотата ти се е открила в блудствата ти с любовниците ти, И поради всичките твои мерзостни идоли, И поради кръвта на чадата ти, които си им принесла, -
37 Поради тия неща, ето, Аз ще събера всичките твои любовници, С които си се наслаждавала, И всички, които си възлюбила, Заедно с всички, които си намразила, - Ще ги събера против тебе отвред, И ще им открия голотата ти, За да видят всичката ти голота.
38 И ще те съдя Според както се съдят такива жени, Които прелюбодействуват и проливат кръв; И ще нанеса върху тебе кръвно наказание с ярост и ревнование.
39 Тоже ще те предам в ръката им; И те ще съборят блудилището ти, Ще разорят издигнатите ти места, Ще те съблекат още от дрехите ти, Ще отнемат лъскавите ти накити, И ще те оставят гола и непокрита.
40 И ще доведат против тебе много народ, Които ще те убият с камъни И ще те прободат със сабите си.
41 Ще изгорят с огън къщите ти, И ще извършат съдби над тебе пред очите на много жени; И Аз ще те направя да се оставиш от блудството, И няма да даваш вече заплата.
42 Така ще се уталожи яростта Ми против тебе, И ревнованието ми спрямо тебе ще престане; И за ще утихна, и няма вече да се гневя.
43 Понеже не си си спомнила за дните на младостта си, Но си Ме дразнила във всичко това, Затуй, ето, и Аз ще възвърна върху главата ти постъпките ти, Казва Господ Иеова; И няма да извършиш тоя разврат Над всичките си мръсни дела.
44 Ето, всеки, който си служи с поговорки, Ще употреби тая поговорка против тебе, Като рече: Каквато майката, такава и дъщерята.
45 Ти си дъщеря на майка си, На оная, която отметна мъжа си и чадата си; Ти си сестра на сестрите си, Които отметнаха мъжете си и чадата си; Майка ви бе хетейка, а баща ви амореец.
46 По-голямата ти сестра е Самария, Тя и дъщерите й, които живеят от ляво ти; А по-малката ти сестра е Содом и дъщерите й, Които живеят отдясно ти.
47 А ти не си ходила само по техните пътища, Нито си направила само по техните мерзости, Но, като да беше това много малко, Си надминала разврата им във всичките им пътища.
48 В живота Си се заклевам, казва Господ Иеова, Ни сестра ти Содом направи, ни дъщерите й, Както направи ти и твоите дъщери.
49 Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, Нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане с храна, и безгрижно спокойствие; А сиромахът и немощният не подкрепяше;
50 Те се и възгордяха, и вършеха мерзости пред мене; Затуй, като видях това, махнах ги.
51 Също и Самария не е извършила нито половината от твоите грехове; Но ти си извършила много повече мерзости от тях, И оправда сестрите си във всичките мерзости, които си извършила.
52 Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си: Поради съгрешенията, които си извършила, по-гнусни от техните, Те са по-праведни от тебе; Затова, засрами се и ти, и понеси срама си. Понеже си оправдала сестрите си.
53 И Аз, като възвърна техните пленници, Пленниците на Содом и на дъщерите й, И пленниците на Самария и на дъщерите й, Ще възвърна тогава и твоите пленници заедно с тях,
54 За да понасяш безчестието си, И да се срамуваш за всичко, що си извършила, Като си станала утеха за тях.
55 Когато сестрите ти Содом и дъщерите й се върнат в предишното си състояние, И Самария и дъщерите й се върнат в предишното си състояние, Тогава ще се върнеш и ти и дъщерите ти в предишното си състояние.
56 Защото в дните на гордостта ти Името на сестрата си Содом не се чуваше от устата ти,
57 Преди да се открие твоето нечестие, Както се откри във времето, когато те укоряваха Сирийските дъщери, И всичките наоколо тях, и Филистимските дъщери, Които те презираха отвред.
58 Ти трябва да понесеш наказанието за разврата си И мерзостите си, казва Господ.
59 Защото така казва Господ Иеова: Аз ще постъпя с тебе както постъпи ти, Която си презряла клетвата и нарушила завета.
60 Обаче ще помня завета Си, Сключен с тебе в дните на младостта ти, И ще ти утвърдя вечен завет.
61 Тогава ще си спомниш за пътищата си, и ще се засрамиш, Когато приемеш сестрите си, по-големите си и по-малките си; И ще ти ги дам за дъщери, Но не по завета Ми с тебе.
62 А Моя завет с тебе ще утвърдя; И ще познаеш, че аз съм Господ,
63 За да си спомниш, и да се засрамиш, И да не отвориш вече устата си от срам, Когато ти простя за всичко, що си сторила, Казва Господ Иеова.
58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! в сърцето си вие вършите неправди. Размервате насилието на ръцете си по земята.
3 Още от раждането си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4 Ядът им е като змийска отрова; Прилича на глухия аспид, който затиква ушите си,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
59 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият*. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села).
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.