Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Първо Царе 14

Битките на Йонатан с филистимците

14 Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо. А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже. (A)Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал. Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.

(B)Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“ Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем. Ако те ни кажат така: ‘Спрете се, докато дойдем при вас’, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях. 10 Но ако кажат: ‘Изкачете се при нас’ – ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“ 11 (C)Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“ 12 Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“ 13 Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше. 14 При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден. 15 И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.

16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам. 17 Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му. 18 И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните. 19 Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“ 20 Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма. 21 Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката. 23 И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен[a].

24 Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул[b] закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна. 25 Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. 26 Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. 27 Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. 28 Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: ‘Проклет да бъде, който днес вкуси храна’. Поради това народът изнемощя“. 29 А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. 30 Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“

31 Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. 32 Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. 33 (D)Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ 34 После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. 35 А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.

36 Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ 37 (E)Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. 38 Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? 39 Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. 40 Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ 41 Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил[c], покажи това[d].“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. 42 Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан[e]“, и жребият се падна на Йонатан.

43 Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ 44 Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш[f].“ 45 Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря. 46 След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.

47 След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом[g] и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше. 48 (F)Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.

49 (G)Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. 50 Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. 51 (H)А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.

52 През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.

Римляни 12

Живот в служение на Бога

12 Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога. (A)И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено.

(B)Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго. (C)Защото както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа, така и ние, многото, съставяме едно тяло в Христос, но поотделно сме части, които си принадлежат една на друга. (D)И понеже според дадената ни благодат имаме различни дарби, то ако е пророческа – пророкувай според вярата, ако е служение, постоянствай в служението; учител ли си – в учението, наставник ли си – наставлявай, дарител ли си – дарявай щедро, ръководител ли си – ръководи съвестно, вършиш ли благодеяния – върши ги с радост.

Правила за християнски живот

(E)Любовта да бъде нелицемерна. Отвръщайте се от злото, привързвайте се към доброто. 10 (F)Обичайте се един друг сърдечно като братя, стремете се всеки да окаже по-голяма почит към другите! 11 В делата си да не сте лениви, бъдете с пламенен дух, служете на Господа! 12 (G)Бъдете радостни в надеждата, търпеливи в скръбта, усърдни в молитвата! 13 (H)Помагайте на вярващите в техните нужди, старайте се да оказвате гостоприемство! 14 (I)Благославяйте вашите гонители – благославяйте, а не кълнете! 15 (J)Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат! 16 (K)Нека има разбирателство сред вас. Не бъдете високомерни, а проявявайте смирение. Не превъзнасяйте себе си! 17 (L)На никого не отплащайте за злото със зло, стремете се да правите това, което е добро за всички хора! 18 (M)По възможност, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора! 19 (N)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата, казва Господ. 20 (O)И така, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие. Защото, като вършиш това, ти ще натрупаш жар на главата му. 21 Не се оставяй да те надвива злото, а надвивай злото с добро.

Йеремия 51

Повторно пророчество за разрушение на Вавилон и връщане на Израил от плен

51 Така казва Господ: „Ето Аз повдигам разрушителен вятър срещу Вавилон и срещу живеещите в него Мои противници. И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще бъдат отвсякъде против него. Нека стрелецът опъне лъка си и нека стои готов облеченият в броня. Не жалете неговите младежи, обречете на изтребление цялата му войска. Ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците ѝ, защото Израил и Юдея не са изоставени от своя Бог, Господ Вседържител, макар земята им да е пълна с грехове против Светия Израилев.

(A)(B)Бягайте от Вавилон и всеки да спасява живота си, да не загинете от беззаконието му, защото е време на възмездие от Господ, Който ще му отплати за онова, което е сторил. (C)Вавилон беше златна чаша в ръката на Господ, която опиваше цялата земя. От виното му пиеха народи. Затова народите обезумяха. (D)Внезапно Вавилон падна и беше разрушен. Ридайте за него! Донесете балсам за раните му. Може би ще бъде изцерен. (E)Опитахме се да лекуваме Вавилон, но не се изцери. Оставете го и вървете всеки в страната си, защото присъдата му достигна до небесата и се издигна до облаците. 10 Господ изкара наяве правдата ни. Да идем и да разкажем в Сион за делото на Господ, нашия Бог.

11 (F)Изострете стрелите, пълнете колчани! Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му срещу Вавилон е да го унищожи, понеже това е възмездието от Господ, възмездието за храма Му. 12 Издигнете знаме срещу вавилонските стени, усилете надзора, поставете стражи, устройте засади! Защото както Господ е замислил, така Той ще извърши онова, което изказа против вавилонските жители! 13 (G)О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, мярката на твоя грабеж е препълнена. 14 Господ Вседържител се е клел в Себе Си: ‘Вавилоне, непременно ще те изпълня с вражески мъже като със скакалци, които ще нададат боен вик против тебе.’

15 (H)Той е, Който създаде земята със Своята сила, Който утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си. 16 (I)Когато Той нададе глас, водите в небесата шумят. И Той извежда нагоре облаци открай земя, прави светкавици в дъжда и изкарва вятър от Своите запаси. 17 Всеки човек е глупав със своето знание, всеки златар стои засрамен с кумира си, защото излятото от него е измамно и в него няма живот. 18 Суета са те – дело на заблуда. Те ще изчезнат във времето на тяхното наказание. 19 Наследниците на Яков не са като тях, защото Той създаде всичко и родът на Израил е Негово наследство. Господ Вседържител е името Му.“

Наказание за вавилонските престъпления

20 (J)„Ти си Мой чук, бойно оръжие и чрез тебе ще съкруша народи, и чрез тебе ще погубя царства. 21 Чрез тебе ще поразя коня и конника и чрез тебе ще строша колесницата и колесничаря. 22 Чрез тебе ще поразя мъж и жена, чрез тебе ще поразя стар и млад и чрез тебе ще поразя младеж и девойка. 23 Чрез тебе ще поразя пастир и стадото му, чрез тебе ще поразя земеделец и неговата двойка впрегатен добитък и чрез тебе ще поразя управители и началници.

24 И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за всичко сторено от тях на Сион пред самите вас“, казва Господ.

25 „Ето Аз съм против тебе, гибелна планино, казва Господ, която разоряваш цялата земя. Затова ще простра силата Си срещу тебе и ще те срина от скалите, и ще те направя опожарена планина. 26 (K)Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито за основи, защото ще бъдеш вечна пустош“, казва Господ.

27 Издигнете знаме в страната, разгласете с тръба сред народите! Подгответе против нея народите! Съберете против нея царствата на Арарат, Минни и Ашкеназ, поставете вожд против нея, доведете срещу нея настръхнали коне като скакалци. 28 Подгответе против нея народите, царете на Мидия, областните им управители и всичките им началници, и цялата им подвластна страна. 29 Тогава земята ще се затресе и затрепери, защото против Вавилон се сбъдват намеренията на Господ да направи вавилонската земя пустош без жители. 30 (L)Храбрите бойци на Вавилон престанаха да воюват, останаха в крепостите, а юначеството им пресекна, станаха като жени. Палят се жилищата му, гредите за затваряне на портите се трошат. 31 Бързоходец ще тича да посрещне бързоходец и вестител – към вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички страни 32 и че бродовете са завзети, тръстиковите гъсталаци са изгорени с огън, войниците са сковани от страх. 33 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време за вършитба. А още малко и ще дойде жетвеното време.

34 (M)Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде и изгриза, направи ме празен съд, погълна ме като змей, напълни корема си с лакомства от мене, а самия мене прогони. 35 Нека неправдата срещу мене и моя род падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион, и нека вината за кръвта ми падне върху халдейските жители, ще каже Йерусалим.“ 36 (N)Затова така казва Господ: „Ето Аз ще се застъпя за делото ти и ще отмъстя за тебе, и ще превърна реката му в суша, и ще пресуша неговите извори.

Плач за Вавилон

37 (O)Вавилон ще стане купища развалини, обиталище на чакали, за ужас и подигравка, необитаем. 38 Като лъвове ще зареват, като малки лъвчета ще ръмжат. 39 (P)Когато се разгорещят, ще им направя угощение и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, и да не се събудят, казва Господ. 40 Ще ги откарам като агнета за клане, като овни с козли.

41 (Q)Как беше превзет Сесах и беше завоювана славата на цялата земя! Как стана Вавилон за ужас сред народите! 42 Морето се надигна против Вавилон, той покрит е от бушуващите му вълни. 43 Градовете му станаха пустош, безводна земя и степ – земя, в която не живее никой човек и в която човешки крак не стъпва. 44 Ще накажа идола на Бел във Вавилон и ще извадя от устата му погълнатото. И няма да се стичат вече народите към него, а вавилонските стени ще паднат.

45 (R)Народе Мой, излез изсред него и нека всеки да спаси живота си от пламналия гняв на Господ. 46 (S)Нека не отпада сърцето ви и не се бойте от мълвата, която ще се чува по земята, понеже в една година ще дойде слух и в следващата година ще дойде слух, и ще има насилие по земята, и властелин против властелин ще се опълчи.

47 Затова ето идват дни, когато ще накажа кумирите на Вавилон, цялата му земя ще бъде посрамена и всички негови хора ще паднат избити посред него. 48 (T)Тогава небесата и земята, и всичко, което е в тях, ще тържествуват радостно за Вавилон, защото опустошителите ще дойдат срещу него от север“, казва Господ. 49 Вавилон трябва да падне заради избитите от Израил, както убитите от цялата земя паднаха заради Вавилон.

50 Вие, които избегнахте меча, идете, не стойте! Спомнете си за Господ в далечната страна и нека ви дойде на ум Йерусалим. 51 Засрамени сме, като чухме укора; срам покри лицето ни, защото чужденци влязоха в святото място.

52 Затова ето идват дни, казва Господ, когато ще посетя неговите кумири и по цялата му земя ще стенат ранените. 53 (U)Дори и до небето да се издигне Вавилон и да се укрепи на недосегаема висота, ще дойдат опустошители срещу него, казва Господ.

54 Чуват се глас и вопъл от Вавилон от голямото разорение от халдейската земя! 55 Защото Господ налага опустошение на Вавилон и ще сложи край на големия шум, защото техните вълни бучат като мощни води, екотът от гласа им се чува. 56 Защото опустошителят дойде върху него, върху Вавилон, и храбрите му бойци ще бъдат изловени. Лъковете им ще бъдат строшени, понеже Господ е Бог на възмездието и непременно ще отплати. 57 (V)И ще опия първенците му и мъдреците му, управителите и началниците му, и храбрите му бойци. Те ще заспят вечен сън и няма да се събудят, казва Царят, чието име е Господ Вседържител.

58 (W)Така казва Господ Вседържител: „Дебелите стени на Вавилон съвсем ще бъдат съборени и високите му порти ще бъдат опожарени с огън. А народите му напразно се трудиха и племената му се измъчиха за огъня.“

Заключително пророчество на Йеремия

59 Заръката, която пророк Йеремия даде на Сераия, син на Нерия, син на Махсея, когато отиваше с юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от възцаряването му. А Сераия се грижеше за настаняването. 60 Йеремия записа в един свитък всички бедствия, които трябваше да сполетят Вавилон – всичките тези думи, по-горе записани. 61 А Йеремия каза на Сераия: „Когато дойдеш във Вавилон, тогава и виж да прочетеш високо всички тези думи 62 (X)и да кажеш: ‘Господи, Ти Сам си казал за това място, че ще го погубиш и няма да има кой да живее в него – нито човек, нито добитък, а да е вечно пустиня.’ 63 И като привършиш четенето на този свитък, вържи камък на него и го хвърли в Ефрат 64 (Y)и кажи: ‘Така Вавилон ще потъне и няма да се издигне пак от бедствието, което Аз Самият ще докарам върху него, и те съвсем ще се изтощят’.“

Дотук са думите на Йеремия.

Псалми 30

Песен за избавлението

30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.

[a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
(B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
(C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
(D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
(E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!