M’Cheyne Bible Reading Plan

Преминаване през Червено море

14 Господ каза на Мойсей: ² „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ ³ Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ ⁴ Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.

⁵ Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ ⁶ Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. ⁷ Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях. ⁸ Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. ⁹ След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.

¹⁰ Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. ^11 (A)Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? ¹² Нали бяхме ти казали същото в Египет: ‘Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.’“ ¹³ Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. ¹⁴ Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“

¹⁵ Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. ¹⁶ А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. ¹⁷ Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. ¹⁸ Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“

¹⁹ Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. ²⁰ Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.

^21 (B)Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. ^22 (C)Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. ²³ А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. ²⁴ По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. ²⁵ Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“

²⁶ Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ ²⁷ Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. ^28 (D)Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. ^29 (E)А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.

³⁰ Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. ³¹ Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.

Наставления към учениците

17 ^(A)Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват. ² За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките. ^3 (B)Бъдете внимателни към себе си!

Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му. ⁴ И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: ‘Разкайвам се’ – прости му!“

⁵ Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“ ^6 (C)А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: ‘Изтръгни се и се посади в морето’, и тя би ви послушала.

⁷ Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: ‘Върви, седни на трапезата’? ⁸ Няма ли да му рече: ‘Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш’? ⁹ Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля. ¹⁰ Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим’.“

Излекуване на десет прокажени

^11 (D)На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.

¹² Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч ¹³ и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“ ^14 (E)Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата. ¹⁵ Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, ¹⁶ и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин. ¹⁷ Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима? ¹⁸ Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“ ^19 (F)И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“

За идването на Божието царство

^20 (G)Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци, ²¹ нито ще рекат: ‘Ето тук е, или пък там.’ Защото, ето Божието царство е вътре у вас^[a].“ ²² Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите. ^23 (H)И ще ви кажат: ‘Ето тук е или там е!’ Но вие не ходете след тях и не Го търсете! ^24 (I)Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден. ^25 (J)Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. ^26 (K)(L)И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки: ^27 (M)ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички. ^28 (N)Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха. ²⁹ Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички. ³⁰ Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки. ^31 (O)В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му – в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад! ^32 (P)Спомняйте си за жената на Лот! ^33 (Q)Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси. ^34 (R)Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля – единия ще вземат, а другия ще оставят. ³⁵ Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят. ³⁶ Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят^[b].“ ^37 (S)Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“

Речи на Елиуй

Въведение

32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, ² разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, ³ а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. ⁴ Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. ⁵ Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

⁶ Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. ^7 (A)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ ⁸ Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. ⁹ Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. ¹⁰ Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

¹¹ Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. ¹² С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. ¹³ Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’ ¹⁴ Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

¹⁵ Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. ¹⁶ Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? ¹⁷ Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, ¹⁸ понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. ¹⁹ Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. ²⁰ Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. ²¹ Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, ²² защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

2 ^(A)За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас. ² Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам? ³ Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви. ⁴ Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.

Прошка за наказания коринтянин

⁵ Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас. ⁶ На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас; ^7 (B)дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка. ⁸ Затова ви моля да се отнесете към него с любов. ⁹ Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко. ¹⁰ А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос, ^11 (C)за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.

Успех на проповедта за Иисус Христос

^12 (D)А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа, ^13 (E)духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.

¹⁴ Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него. ¹⁵ Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. ¹⁶ За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това? ¹⁷ Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.