M’Cheyne Bible Reading Plan
15 След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.
2 Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.
3 Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.
4 Прочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам <и бяха> двеста хиляди пешаци <израилтяни> и десет хиляди Юдови мъже.
5 И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината.
6 А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.
7 И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.
8 И хвана жив амаличкия цар Агаг, а изтреби всичките люде с острото на ножа.
9 Саул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и от угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.
10 Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:
11 Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.
12 И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник {Еврейски: Ръка.}, обърна се та замина и слезе в Галгал.
13 И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.
14 Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?
15 И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.
16 Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай.
17 И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,
18 и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат.
19 Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?
20 А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.
21 Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
24 Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.
25 Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.
26 А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.
27 И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.
28 И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.
29 Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.
30 А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.
31 И тъй, Самуил се върна <и отиде> след Саула; и Саул се поклони на Господа.
32 Тогава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.
33 А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал.
34 Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.
35 И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.
13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото <власти> има, те са отредени от Бога.
2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не <причиняват> страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за <докарване> гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.
5 Затова нужно е да се покорявате не само поради <страх от> гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.
7 Отдавайте на всички дължимото: комуто <се дължи> данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
9 Понеже <заповедите>: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
11 И това <вършете> като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато <изпърво> повярвахме.
12 Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
52 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.
2 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.
3 Защото, от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана че> Седекия въстана против вавилонския цар.
4 И тъй, в деветата година на< Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.
6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
7 отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,
8 А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.
9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, <сиреч>,
10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;
11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, <гдето остана> до деня на смъртта си.
12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън.
14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.
17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон;
18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро.
20 <Колкото за> двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};
21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;
22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха мерките> и на втория стълб с наровете.
23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.
24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя {Еврейски: От ония, които виждаха лицето на царя.}, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;
26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;
29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;
30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.
31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;
32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
33 и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.
34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му. Плачът на Еремия
31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;
13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
© 1995-2005 by Bibliata.com