M’Cheyne Bible Reading Plan
20 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.
2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.
3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?
5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.
6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.
9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.
10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?
11 И рече Авраам: <Сторих го> понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми.
12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.
14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.
15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.
16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.
17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.
18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.
19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.
2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?
4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:
5 "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 И ето един <момък> дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: <Тия>: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.
20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?
21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 А Исус< ги> погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението <на всичко>, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
9 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си,
2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.
4 Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;
8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.
10 Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.
11 Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.
12 При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.
13 Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;
14 и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.
15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.
16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
17 те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.
21 Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.
22 При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.
24 И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.
26 Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.
27 Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.
28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към <Тебе> гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.
30 Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
31 Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32 Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.
33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.
34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.
35 Защото те <през време> на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.
36 Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.
37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.
19 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, <гдето> намери някои ученици.
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му <отговориха>: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
4 А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха <други> езици и пророкуваха.
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше <с людете> и <ги> увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
15 Но <еднаж> злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.
24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
31 така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
35 Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
41 И като рече това, разпусна събранието.
© 1995-2005 by Bibliata.com