M’Cheyne Bible Reading Plan
Тимотей тръгва с Павел и Сила
16 Павел пристигна в Дервия, а след това отиде в Листра. Там имаше един ученик на име Тимотей, чиято майка беше вярваща еврейка, а баща му — грък. 2 Тимотей се ползваше с добро име сред братята, които живееха в Листра и Икония. 3 Павел поиска да го вземе за спътник, затова го обряза от уважение към юдеите, живеещи по онези места, които знаеха, че баща му е грък. 4 И от град на град те предаваха на вярващите решенията, взети от апостолите и презвитерите в Ерусалим, и ги учеха да ги спазват. 5 Така църквите укрепваха във вярата и броят им растеше от ден на ден.
Павел е призован в Македония
6 Те преминаха през областта Фригия и Галатия, защото Святият Дух им попречи да проповядват словото в Азия. 7 Като стигнаха границите на Мизия, те се опитаха да влязат във Витиния, но Духът на Исус не им позволи. 8 Затова подминаха Мизия и отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел му се яви видение — един човек от Македония стоеше пред него и го молеше: „Ела в Македония и ни помогни!“ 10 След това видение веднага се приготвихме да тръгнем към Македония, защото разбрахме, че Бог ни беше призовал да проповядваме там Благата вест.
Лидия приема вярата
11 Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. 12 Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.
13 В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим. 14 Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. 15 Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.
Павел и Сила в затвора
16 Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. 17 Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ 18 Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.
19 Като видяха това и разбраха, че надеждата им за печалба изчезна, господарите на тази робиня сграбчиха Павел и Сила и ги повлякоха към градския площад, където се събираха управниците. 20 Отведоха ги пред градските съдии и казаха: „Тези хора са юдеи и бунтуват града ни, 21 като проповядват обичаи, противни на законите ни. Ние не можем нито да ги приемем, нито да ги изпълняваме, защото сме римляни.“
22 Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. 23 След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. 24 При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.
25 Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха. 27 Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. 28 Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“
29 Тъмничарят повика да му донесат светлина, втурна се вътре и треперещ от страх, падна пред Павел и Сила. 30 След това ги изведе и каза: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“
31 Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом.“ 32 После на него и на всички в дома му възвестиха посланието на Господа. 33 И въпреки че беше късно през нощта, тъмничарят ги взе, изми раните им и веднага се кръсти заедно с всички, които живееха в дома му. 34 След това ги заведе в дома си и ги нахрани, а той и цялото му семейство се радваха, че бяха повярвали в Бога.
35 На сутринта съдиите изпратиха войници със заповед: „Освободи онези хора!“
36 Тъмничарят предаде тези думи на Павел, като му каза: „Съдиите са изпратили заповед да ви освободя. Така че сега напуснете и си вървете в мир.“
37 Но Павел каза на войниците: „Без да докажат, че сме виновни, те наредиха да бъдем бити пред всички, въпреки че сме римски граждани,[a] и ни хвърлиха в затвора. Нима сега искат да ни накарат да си отидем тайно? Няма да стане! Те сами трябва да дойдат да ни изведат оттук!“
38 Войниците предадоха думите им на съдиите, които се уплашиха, като разбраха, че Павел и Сила са римски граждани. 39 Дойдоха и им се извиниха, а след това ги изведоха и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от затвора, Павел и Сила отидоха в дома на Лидия, където завариха братята и ги насърчиха. След това заминаха.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)
11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред 2 и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“
4 Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. 5 Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ 6 Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. 7 Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. 8 Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. 9 Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:
„«Осанна!»
«Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(A)
10 Благословено да е идващото царство
на нашия баща Давид!
Осанна във висините!“
11 Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.
Безплодната смокиня
(Мат. 21:18-19)
12 На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад. 13 В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините. 14 Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-17; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)
15 После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби, 16 и не разреши на никого да пренася свои неща през храма. 17 След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи»(B), а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници»(C).“
18 Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му. 19 С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.
Исус показва силата на вярата
(Мат. 21:20-22)
20 На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен. 21 Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“
22 Исус отговори: „Вярвайте в Бога. 23 Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. 24 Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили — и то ще бъде ваше. 25 А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ 26 [a]
Откъде идва властта на Исус
(Мат. 21:23-27; Лк. 20:1-8)
27 Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус 28 и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“
29 Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това. 30 Откъде беше Йоановото кръщение — от Бога или от хората? Отговорете ми!“
31 Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ 32 А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк. 33 Затова отговориха: „Не знаем.“
Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center