M’Cheyne Bible Reading Plan
Павел и Варнава в Икония
14 В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха. 2 А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята. 3 Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса. 4 Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други — апостолите.
5 Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни. 6 Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония, 7 където продължиха да проповядват Благата вест.
Павел в Листра и Дервия
8 В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил. 9 Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува, 10 каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.
11 Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“ 12 Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел — „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето. 13 Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.
14 Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки: 15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“ 18 Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.
19 По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.
Варнава и Павел се връщат в Антиохия
21 В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“ 23 След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.
24 Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия. 25 В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия, 26 откъдето отплаваха обратно за Антиохия — мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.
27 Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата. 28 Там те останаха с последователите дълго време.
9 И Исус им каза: „Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство да идва със сила.“
Исус с Моисей и Илия
(Мат. 17:1-13; Лк. 9:28-36)
2 Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази. 3 Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели. 4 Тогава се появиха двама души — Илия и Моисей — които започнаха да разговарят с Исус.
5 Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ 6 Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.
7 Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“
8 Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.
9 Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.
10 Те запазиха това събитие в тайна, но помежду си обсъждаха смисъла на думите „да възкръсне от мъртвите“ 11 и го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия[a]?“
12 Исус им отговори: „Прави са, като казват, че първо ще дойде Илия, за да възстанови всичко, но защо е писано, че Човешкият Син трябва много да страда и че ще се отнасят към него с презрение? 13 Но казвам ви: Илия вече дойде и с него се отнесоха така, както им бе угодно — точно както Писанията казваха, че ще се случи.“
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-20; Лк. 9:37-43а)
14 Те се върнаха при останалите ученици и ги намериха заобиколени от огромна тълпа. Законоучителите спореха с тях. 15 Като видяха Исус, хората се удивиха и се втурнаха да го поздравят.
16 Той ги попита: „За какво спорите със законоучителите?“
17 Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него се е вселил зъл дух и не му позволява да говори. 18 Всеки път, когато го завладее, духът го тръшва на земята, от устата на сина ми започва да излиза пяна, той скърца със зъби и се вцепенява. Помолих учениците ти да прогонят духа, но те не успяха.“
19 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето при мен!“
20 Доведоха го и щом видя Исус, злият дух разтресе момчето, то падна на земята и започна да се търкаля наоколо, като от устата му излизаше пяна.
21 Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“
„От дете“ — отговори той. — 22 „Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“
23 Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“
24 Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“
25 Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“
26 Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло. 27 Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.
28 После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“
29 Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.[b]“
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Лк. 9:43б-45)
30 После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са, 31 за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“ 32 Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Лк. 9:46-48)
33 Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“ 34 Но те мълчаха, защото спорът помежду им беше за това кой от тях е най-велик.
35 Исус седна, извика дванадесетте при себе си и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ 36 И като взе едно детенце, изправи го пред тях, прегърна го и им каза: 37 „Който приеме едно от тези дечица в мое име, приема мен; а който приеме мен, приема също и Онзи, който ме е изпратил.“
Който не е против нас, е с нас
(Лк. 9:49-50)
38 Тогава Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“
39 Но Исус каза: „Не го спирайте. Всеки, който в мое име извършва чудеса, няма да може скоро след това да говори зле за мен. 40 Който не е против нас, е с нас. 41 Истина ви казвам: който ви подаде чаша вода заради това, че принадлежите на Христос, със сигурност ще бъде възнаграден.“
Исус предупреждава за изкушенията
(Мат. 18:6-9; Лк. 17:1-2)
42 „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията. 43 Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях — отсечи я. По-добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън. 44 [c] 45 Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях — отсечи го. По-добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла. 46 [d] 47 Ако окото ти те изкушава да извършиш грях — извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла, 48 където червеите, които разяждат хората, не умират, а огънят не угасва. 49 Защото всеки ще се осоли с огън.[e]
50 Солта е хубаво нещо, но ако стане безсолна, няма как да се направи отново солена. Затова трябва да имате сол в себе си и да живеете в разбирателство помежду си.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center