M’Cheyne Bible Reading Plan
Служението на Варнава и Савел
13 В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя — Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел. 2 Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3 След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
Варнава и Савел в Кипър
4 И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.
6 Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, 10 каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? 11 Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. 12 Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
Павел и Варнава отиват в Антиохия
13 Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия — град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. 14 От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там. 15 След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16 Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! 17 Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. 18 Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. 19 Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. 20 Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.[a] 21 След това поискаха цар и Бог им даде Саул — син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. 22 След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: „Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.“
23 А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. 24 Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят. 25 Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: „За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.“
26 На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. 27 Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. 28 И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит. 29 И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. 30 Но Бог го възкреси от мъртвите 31 и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32 Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, 33 той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:
„Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.“(A)
34 За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:
„Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.“(B)
35 Така и на друго място той казва:
„Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.“(C)
36 Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. 37 Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. 38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. 40 Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41 «Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“(D)
42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. 43 След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44 На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. 45 Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. 46 Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. 47 Защото ето какво ни заповяда Господ:
«Поставих те да бъдеш светлина за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят пътя към спасението.»“(E)
48 Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49 Така Божието слово се разпространи из цялата околност. 50 Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. 51 Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си[b] против тях и отидоха в Икония. 52 А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.
Исус нахранва повече от 4000 души
(Мат. 15:32-39)
8 При друг случай по това време, при Исус се бяха събрали много хора, които нямаха нищо за ядене. Той извика учениците си и им каза: 2 „Жал ми е за тези хора — от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат. 3 Ако ги изпратя да си тръгнат гладни, ще припаднат по пътя, защото някои живеят много далеч.“
4 Учениците му отговориха: „Къде тук, в това необитавано място, можем да намерим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
5 А Исус ги попита: „Колко хляба имате?“
„Седем“ — отвърнаха те.
6 Тогава Исус нареди на хората да седнат на земята, после взе седемте хляба, благодари на Бога, разчупи ги и даде на учениците си да ги разпределят на народа и те ги раздадоха. 7 Имаха и няколко рибки, за които той отново благодари на Бога и каза да раздадат и тях. 8 Всички ядоха до насита, а с това, което остана от храната, напълниха седем кошници. 9 Там имаше около четири хиляди души. После Исус ги отпрати, 10 а веднага след това се качи с учениците си в една лодка и отпътува за Далманутанската област.
Някои се съмняват във властта на Исус
(Мат. 16:1-4)
11 При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога. 12 Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“ 13 След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.
Предупреждение относно юдейските водачи
(Мат. 16:5-12)
14 Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече. 15 Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“
16 Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ — говореха те.
17 Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви? 18 Като имате очи — не виждате ли? Като имате уши — не чувате ли? Не помните ли какво направих? 19 Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“
„Дванадесет“ — отвърнаха те.
20 „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“
„Седем“ — отвърнаха те.
21 Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“
Исус излекува сляп човек във Витсаида
22 Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне. 23 Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24 Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“
25 Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно. 26 Исус го изпрати вкъщи, като му каза: „Не отивай в селото.“
Исус е Месията
(Мат. 16:13-20; Лк. 9:18-21)
27 Исус и учениците му тръгнаха към селата около Кесария Филипова и по пътя Исус ги попита: „Кой съм аз според хората?“
28 Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си един от пророците.“
29 Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“
Петър отговори: „Ти си Месията.“
30 Тогава Исус ги предупреди да не казват на никого за него.
Исус казва, че трябва да умре
(Мат. 16:21-28; Лк. 9:22-27)
31 И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“ 32 Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява. 33 Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“
34 После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. 35 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси. 36 Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 И какво може да плати, за да си го върне? 38 Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center