M’Cheyne Bible Reading Plan
Идването на Святия Дух
2 Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. 2 Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. 4 Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.
5 В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. 6 Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. 7 Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? 8 Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? 9 Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, 11 юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ 12 Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ 13 А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“
Петър говори на множеството
14 Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. 15 Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! 16 Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:
17 „Бог казва:
В последните дни ще излея
Духа си върху всеки човек.
Синовете и дъщерите ви ще пророкуват
и младежите ви ще имат видения,
а старците ви ще сънуват особени сънища.
18 Да, в онези дни ще излея Духа си
върху хората, които ми служат —
мъже и жени, и те ще пророкуват.
19 Ще извърша чудеса горе в небето
и знамения долу на земята.
Ще има кръв, огън и облаци от дим.
20 Слънцето ще потъмнее,
а луната ще стане кървавочервена,
преди да настъпи великият и славен Господен Ден.
21 Тогава всеки, който призове името на Господа,
ще бъде спасен.“(A)
22 Израелтяни, чуйте тези думи: чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и с това ви засвидетелства, че Исус е човекът, избран от него. Вие самите знаете това. 23 Този човек ви беше предаден според Божия установен план и предварително знание. С помощта на беззаконници вие го убихте, като го приковахте на кръст. 24 Но Бог го възкреси и го избави от смъртта, защото тя не можеше да има власт над него. 25 Давид говори за Исус:
„Винаги виждах Господа пред себе си.
Той е от дясната ми страна,
за да ме закриля.
26 Затова сърцето ми е радостно
и езикът ми ликува.
Да, дори тялото ми ще живее с надежда,
27 защото няма да изоставиш
душата ми в света на мъртвите
и няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.
28 Ти ми разкри пътищата на живота.
Твоето присъствие ще ме изпълва с радост.“(B)
29 Братя, за нашия праотец Давид с увереност мога да ви кажа, че той умря и беше погребан, и гробницата му и до днес е при нас. 30 Но той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му обеща да възкачи един от неговите потомци на престола му.[a] 31 Предвиждайки какво ще се случи, Давид говореше за възкресението на Месията, когато каза:
„Той не бе изоставен
в света на мъртвите,
нито тялото му изтля в гроба.“(C)
32 Бог възкреси този Исус и всички ние сме свидетели на това. 33 След като беше издигнат отдясно на Бога, Исус получи от Отца обещания Свят Дух, а после изля това, което вие виждате и чувате. 34 Защото не Давид беше възнесен в небесата. Самият той казва:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
35 докато подчиня твоите врагове на властта ти.[b]“(D)
36 Нека цял Израел знае със сигурност, че този Исус, когото вие разпънахте на кръст, Бог направи и Господ, и Месия.“
37 Това, което чуха, жегна сърцата им и те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“
38 Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух. 39 Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч — всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“
40 И с много други думи той ги предупреждаваше и умоляваше: „Спасете се от това извратено поколение!“ 41 Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.
Животът на вярващите
42 Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляб[c] и в молитвите. 43 Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения. 44 Всички вярващи живееха заедно и споделяха помежду си всичко, което имаха. 45 Продаваха земите и вещите си и разпределяха парите на всеки според нуждите му. 46 Срещаха се в храма всеки ден, обединени от общата цел; разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно с весели и искрени сърца; 47 възхваляваха Бога и се радваха на одобрението на хората. И всеки ден Господ добавяше към тях онези, които се спасяваха.
Притча за десетте девойки
25 Тогава небесното царство ще бъде като десетте девойки, които взели светилниците си и отишли да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях били глупави, а пет — благоразумни. 3 Петте глупави девойки взели светилниците си, но не взели със себе си допълнително масло. 4 Благоразумните девойки обаче заедно със светилниците си взели и допълнително масло в съдовете си. 5 Тъй като младоженецът се бавел, на всички им се додрямало и заспали.
6 В полунощ някой извикал: „Младоженецът идва! Излезте да го посрещнете!“
7 Тогава всички онези девойки станали и приготвили светилниците си. 8 Глупавите девойки казали на благоразумните: „Дайте ни от вашето масло. Нашите светилници угасват.“
9 Но благоразумните отговорили: „Маслото, което имаме, може да не стигне нито за нас, нито за вас. По-добре идете при търговците и си купете.“
10 Докато те отивали да купят масло, младоженецът пристигнал и готовите девойки влезли с него на сватбеното празненство. После вратата била заключена.
11 По-късно дошли и другите девойки и казали: „Господине! Господине! Отвори ни!“
12 Но младоженецът отвърнал: „Истина ви казвам: не ви познавам!“
13 Винаги бъдете готови, защото не знаете нито деня, нито часа, когато Човешкият Син ще дойде.
Притча за тримата слуги
(Лк. 19:11-27)
14 Небесното царство е като човека, който преди да напусне дома си, извикал слугите си и им казал да се грижат за имота му, докато той е в чужбина. 15 Дал на всеки според способностите: на единия — пет таланта, на другия — два, а на третия — един, и тръгнал. 16 Слугата, който получил пет таланта, отишъл бързо да търгува с тях и така спечелил още пет. 17 По същия начин и слугата, който имал два таланта, спечелил още два. 18 А слугата, който получил един, отишъл и изкопал дупка в земята, където скрил парите на господаря си.
19 След много време господарят се върнал и попитал слугите какво са направили с парите му. 20 Слугата, който бил получил пет таланта, му донесъл още толкова и казал: „Господарю, ти ми повери грижата за пет таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още пет.“
21 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
22 След това дошъл слугата, който бил получил два таланта и казал: „Господарю, ти ми даде два таланта. Аз ги използвах, за да спечеля още два.“
23 Господарят отговорил: „Добре си направил. Ти си добър слуга и може да ти се има доверие. Справи се с малкото пари, затова ще ти дам да се грижиш за по-големи неща. Влез и сподели радостта на господаря си!“
24 Тогава дошъл слугата, който бил получил един талант и казал: „Господарю, знаех, че си суров човек, който жъне онова, което не е садил, и прибира онова, което не е посял. 25 Затова се изплаших и отидох да скрия парите ти в земята. Ето, вземи каквото ти принадлежи.“
26 Господарят отговорил: „Ти си зъл и ленив слуга! Казваш, че си знаел, че жъна каквото не съм садил и прибирам каквото не съм сял. 27 Затова трябваше да сложиш парите ми в банката, за да мога като се върна, да си ги получа обратно с лихвите.
28 Затова вземете таланта от този слуга и го дайте на онзи, който има десет таланта. 29 Всеки, който има, ще получи още и ще има повече, отколкото му е необходимо. Но на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.“ 30 След това господарят казал: „Изхвърлете този безполезен слуга навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
Човешкият Син ще съди всички хора
31 Когато Човешкият Син дойде в своята слава, заедно с всичките си ангели, той ще седне на славния си престол. 32 Тогава всички народи на земята ще се съберат пред него и той ще ги раздели на две групи, също както овчарят отделя овцете от козите. 33 Овцете ще постави от дясната си страна, а козите — от лявата.
34 След това царят ще каже на тези от дясната му страна: „Елате, вие, благословени от моя Баща! Наследете царството, подготвено за вас от сътворението на света. 35 Това царство е ваше, защото бях гладен и ме нахранихте. Бях жаден и ми дадохте да пия. Бях странник и ме поканихте в дома си. 36 Нямах дрехи и ме облякохте. Бях болен и се погрижихте за мен, бях затворник и дойдохте да ме навестите.“
37 А праведните хора ще отговорят: „Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме? Кога те видяхме жаден и ти дадохме да пиеш? 38 Кога те видяхме да минаваш като странник и те поканихме в дома си? Кога те видяхме без дрехи и те облякохме? 39 Кога те видяхме болен или затворник и се погрижихме за теб?“
40 Тогава царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте правили това за един от тези най-маловажни мои братя, за мен сте го правили.“
41 После той ще каже на тези от лявата му страна: „Махнете се от мен, вие, прокълнати, и вървете във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! 42 Идете си, защото бях гладен, но не ме нахранихте. Бях жаден, но не ми дадохте да пия. 43 Бях странник, но не ме поканихте в дома си. Нямах дрехи, но не ме облякохте. Бях болен и в затвор, но не се погрижихте за мен.“
44 Тогава тези хора ще отвърнат: „Господи, кога те видяхме гладен или жаден? Кога те видяхме странник? И кога те видяхме без дрехи, болен или в затвор? Кога видяхме всичко това и не ти помогнахме?“
45 А царят ще им отговори: „Истина ви казвам: когато сте отказали да помогнете на един от тези най-маловажни мои братя, на мен не сте помогнали.“
46 И тогава тези хора ще отидат във вечно наказание, а праведните — във вечен живот.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center