M’Cheyne Bible Reading Plan

Не съдете другите

(Лк. 6:37-38,41-42)

7 Не съдете и няма да бъдете съдени. ² Защото както съдите вие, така ще съдят и вас. Каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.

³ Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не обръщаш внимание на гредата в своето око? ⁴ Как можеш да кажеш на брат си: „Нека да извадя тресчицата от окото ти“, когато в собственото ти око има греда? ⁵ Лицемерецо, първо изкарай гредата от своето око. Тогава ще виждаш ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

⁶ Не давайте на кучетата това, което е свято. Те само ще се обърнат и ще ви разкъсат. Не хвърляйте перлите си пред свинете. Те само ще ги стъпчат с краката си.

Молете Бога за всичко, от което имате нужда

(Лк. 11:9-13)

⁷ Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви бъде отворено. ⁸ Понеже всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят.

⁹ Кой от вас би дал на детето си камък, ако то поиска хляб? ¹⁰ И ако поиска риба, няма да му дадете змия, нали? ¹¹ Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!

Важно правило

¹² Затова, постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Това е същността на Моисеевия закон и писанията на пророците.

Пътят към небето и пътят към ада

(Лк. 13:24)

¹³ Влезте през тясната порта, защото широка е портата и просторен — пътят, който води към гибел, и много са хората, които вървят по него. ¹⁴ Но колко тясна е портата и стеснен — пътят, който води към живот, и малко са хората, които го намират.

Дървото се познава по плода

(Лк. 6:43-44)

¹⁵ Пазете се от лъжепророците! Те идват при вас преоблечени като овчици, но отвътре са свирепи вълци. ¹⁶ По плодовете им ще ги разпознаете. Човек не бере грозде от тръни или смокини от репеи, нали? ¹⁷ По същия начин, всяко добро дърво ражда добри плодове, а лошото дърво ражда лоши плодове. ¹⁸ Едно добро дърво не може да даде лоши плодове, нито едно лошо дърво може да даде добри плодове. ¹⁹ Всяко дърво, което не ражда добри плодове, се отсича и се хвърля в огъня. ²⁰ Така че, ще разпознаете лъжепророците по плодовете им.

Никога не съм ви познавал

(Лк. 13:25-27)

²¹ Не всеки, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство. Там ще влезе само този, който върши волята на моя Баща в небесата. ²² Много хора ще ми кажат в онзи Ден: „Господи, Господи, нима не в твоето име пророкувахме? Нима не в твоето име прогонвахме демони? Нима не в твоето име направихме много чудеса?“ ²³ Тогава открито ще им заявя: „Никога не съм ви познавал. Махнете се от мен вие, които не зачитате Божия закон!“

Два вида хора

(Лк. 6:47-49)

²⁴ Всеки, който чува тези мои думи и им се подчинява, е като благоразумния човек, който построил къщата си върху скала. ²⁵ Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща. Но тя не се срутила, защото основата й била върху скала. ²⁶ Обаче всеки, който чува тези мои думи и не им се подчинява, е като глупавия човек, който построил къщата си върху пясък. ²⁷ Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща и тя се срутила с голям грохот.“

²⁸ Когато Исус престана да говори, хората бяха удивени от учението му, ²⁹ защото той ги поучаваше не като техните законоучители, а като някой, който има власт.

Речта на Стефан

7 Тогава първосвещеникът го попита: „Вярно ли е това?“ ² Стефан отговори: „Братя и бащи, чуйте ме! Богът на славата се яви на баща ни Авраам в Месопотамия, когато той още не се беше заселил в Харан, ³ и му каза: „Остави страната си и близките си и иди в земята, която ще ти покажа.“^(A)

⁴ И Авраам напусна Халдейските земи^[a] и се засели в Харан. След смъртта на баща му, Бог го накара да се пресели оттам в земята, където вие живеете сега. ⁵ Тук той не му остави дори една педя земя в наследство, но обеща в бъдеще той и потомците му след него да владеят тази земя, макар че Авраам тогава нямаше деца.

⁶ Ето какво му каза Бог: „Твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и четиристотин години ще бъдат угнетявани. ⁷ Но аз ще осъдя народа, на който ще робуват.“^(B) Бог каза: „И след това ще излязат от тази страна и тук на това място ще ми служат.“^(C)

⁸ И Бог даде на Авраам завета на обрязването. Авраам стана баща на Исаак и на осмия ден след раждането му го обряза; Исаак стана баща на Яков и го обряза, а Яков обряза своите синове, които станаха дванадесетте патриарха.^[b]

⁹ Патриарсите завиждаха на Йосиф и го продадоха в робство в Египет, но Бог не го изостави ¹⁰ и го спаси от всичките му беди, дари му мъдрост и му помогна да спечели благоволението на фараона, царя на Египет. И фараонът го направи главен управител на Египет и на цялото си домакинство. ¹¹ След това в цял Египет и Ханаан настъпи глад и причини голямо страдание. Прадедите ни не намираха храна.

¹² Когато чу, че в Египет има жито, Яков изпрати там нашите прадеди. (Това беше първото им пътуване до Египет.) ¹³ При второто им посещение Йосиф се разкри на братята си и фараонът научи за неговото потекло. ¹⁴ Тогава Йосиф повика баща си Яков и целия си род — общо седемдесет и пет души. ¹⁵ Яков отиде в Египет и там той и дедите ни живяха до смъртта си. ¹⁶ Пренесоха ги обратно в Сихем и ги положиха в гробницата, която Авраам беше купил със сребро от синовете на Хамор в Сихем.

¹⁷ Колкото повече наближаваше времето за изпълнение на обещанието, дадено на Авраам от Бога, толкова повече растеше броят на израелтяните в Египет, ¹⁸ докато владетел на Египет стана друг цар, който не познаваше Йосиф. ¹⁹ Той хитро се възползва от нашия народ, беше жесток към предците ни и ги принуждаваше да оставят новородените си навън, за да умрат.

²⁰ По това време се роди Моисей, който беше много красиво дете. Три месеца той расна в бащиния си дом. ²¹ Когато го оставиха навън, дъщерята на фараона го прибра и го отгледа като свой собствен син. ²² Моисей бе обучен в цялата египетска мъдрост и беше силен на думи и дела.

²³ Когато стана на четиридесет години, той реши да посети братята си, израелтяните. ²⁴ Моисей видя, че един от тях е малтретиран, защити го и отмъсти за малтретирания, като уби египтянина. ²⁵ Той мислеше, че братята му ще разберат, че чрез него Бог им изпраща спасение, но те не разбраха.

²⁶ На другия ден той видя двама от тях, които се биеха, и се опита да ги помири, като им каза: „Хора, нали сте братя, защо се отнасяте зле един към друг?“ ²⁷ Човекът, който малтретираше ближния си, блъсна Моисей и каза: „Кой те постави да ни бъдеш водач и съдия? ²⁸ Да не искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?“^{(D) 29} Като чу това, Моисей избяга и се засели в чуждите Мадиамски земи. Там му се родиха двама сина.

³⁰ Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел. ³¹ Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа: ³² „Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.“^(E) Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.

³³ Тогава Господ му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя. ³⁴ Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.“^(F)

³⁵ Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: „Кой те постави водач и съдия?“^(G) Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст. ³⁶ Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.

³⁷ Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: „Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.“^{(H) 38} Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.

³⁹ Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет. ⁴⁰ Те казаха на Аарон: „Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.“^{(I) 41} И тогава направиха изображение на телец и на този идол принасяха жертва и празнуваха в чест на онова, което ръцете им бяха създали. ⁴² Но Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:

⁴⁴ Прадедите ни в пустинята носеха Свещената скиния.^[c] Бог научи Моисей как да направи тази скиния по образеца, който му беше показан. ⁴⁵ Прадедите ни, които наследиха скинията, я донесоха с Исус Навин, когато завладяха земите на други народи, които Бог беше прокудил от лицето им. Тя остана там до времето на Давид. ⁴⁶ Бог прояви благоволение към Давид и той поиска позволение да построи дом за народа на Яков.^{[d] 47} Ала Соломон бе този, който построи храма.

⁴⁸ Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът^[e]:

⁵¹ Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви. ⁵² Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци. ⁵³ Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“

Убийството на Стефан

⁵⁴ Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него. ⁵⁵ А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога, ⁵⁶ и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“

⁵⁷ При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него, ⁵⁸ отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел. ⁵⁹ Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“ ⁶⁰ После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.