M’Cheyne Bible Reading Plan
Победите на Давид над амонци и арамейци
10 (A)След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон. 2 Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му.
И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците. 3 Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“ 4 (B)Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна. 5 Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“
6 Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни – сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов. 7 Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини. 8 Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето. 9 Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците. 10 А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците. 11 След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ. 12 Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“
13 И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него. 14 А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.
15 (C)Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно. 16 И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката[a], и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак. 17 Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него. 18 Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там. 19 Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.
Предимството на Новия Завет пред Стария Завет
3 (A)Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас? 2 Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора. 3 (B)Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.
4 Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос – 5 не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога, 6 Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори. 7 (C)А щом като служението на Мойсеевия закон[a], издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, 8 как няма да е още по-бляскаво служението на духа? 9 Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. 10 При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. 11 Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.
12 Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, 13 (D)а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. 14 Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. 15 И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. 16 Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. 17 А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. 18 (E)Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.
Притча за двата орела и лозето
17 И Господ отправи към мене слово: 2 „Сине човешки, задай гатанка и предложи притча за Израилевия дом, 3 и кажи: ‘Така казва Господ Бог:
«Един голям орел с големи крила и дълги пера, с гъста и пъстра перушина долетя в Ливан. Той превзе върха на един кедър 4 и откърши най-високото му клонче. Той го занесе в страната Ханаан – постави го в града на търговците. 5 Взе и едно младо стръкче от земята и го посади на плодоносна почва – фиданка до обилни води. Като върбово клонче той го засади. 6 И то поникна и стана лоза, широко разпростряла се, ниска на височина, с клонките си обърната към него и корените му се спускаха под него. И стана лоза, пусна пръчки и се разклони.
7 Имаше и друг голям орел, с големи крила и гъста перушина. И ето тази лоза обърна корените си към него и простря клоните си към него, за да я оросява в лехата, където беше засадена. 8 Тя беше насадена на добра почва при обилни води, така че можеше да пуска клонки и да ражда плод, и стана прекрасна лоза»’. 9 Кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Ще преуспее ли тя? Няма ли той да изтръгне корените ѝ? Няма ли да повреди плодовете ѝ, така че тя да изсъхне? Няма ли всичките ѝ поникнали вейки да изсъхнат? Не голяма сила или много народ ще са необходими, за да я изтръгнат. 10 И ето тя е посадена, но ще издържи ли? Няма ли напълно да изсъхне, когато я докосне източният вятър? В лехите, където е изникнала, тя ще изсъхне»’.“
11 И Господ отправи слово към мене: 12 (A)„Кажи сега на размирния Израилев дом: ‘Не знаете ли какво означават тези неща?’ Кажи: ‘Ето вавилонският цар дойде в Йерусалим и хвана неговия цар и князете, и ги накара да отидат при него във Вавилон. 13 И взе един от царския род и сключи договор с него, като го закле. Той отведе също водачите на страната, 14 за да унижи царството да не се превъзнася, а да спазва своя договор, така че той да бъде в сила. 15 Но той се разбунтува срещу него, като изпрати свои пратеници в Египет, за да му дадат коне и голяма войска.’ Ще успее ли той? Ще се изплъзне ли този, който върши това? Може ли той да наруши съюза и да се избави? 16 Както Аз живея, казва Господ Бог, без съмнение, в страната на царя, който го постави за цар, клетвата към когото той презря и съюза с когото наруши – посред Вавилон, – там той ще умре. 17 И фараонът няма да му помогне във войната с мощна армия и голямо множество, когато те издигнат насипи и изградят обсадни валове, за да изтребят много хора. 18 Той презря клетвата, като наруши съюза. И ето, въпреки че беше обещал, той стори всичките тези неща! Няма да се изплъзне!“
19 Затова така казва Господ Бог: „Както Аз съм жив, Своята клетва, която той презря, и Своя съюз, който той наруши, ще стоваря върху главата му. 20 (B)И ще разстеля мрежата Си върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. И ще го докарам във Вавилон и ще бъде съден там за вероломството, което извърши против Мене. 21 И всичките му отбрани мъже сред всичките му отреди ще паднат от меч, а останалите ще бъдат разпилени по всички посоки. Тогава ще узнаете, че Аз, Господ, Аз говорих.“
22 Така казва Господ Бог: „Ще взема клонче от най-високото място на короната на кедъра и ще го посадя. От върха на неговите клонки ще откъсна крехко клонче и Аз Самият ще го насадя на висока и извисяваща се планина. 23 (C)На високата Израилева планина ще го насадя – и то ще пусне клони и ще даде плод, и ще стане величествен кедър. И птици от всякакъв вид ще правят гнезда под него. И всякакви крилати птици ще гнездят под него; под сянката на неговите клони ще кацат. 24 (D)Тогава всичките полски дървета ще узнаят, че Аз, Господ, Аз повалям високото дърво и извисявам ниското дърво. Аз правя зеленото дърво да изсъхне и изсъхналото да разцъфне. Аз съм Господ. Аз говорих, и Аз ще изпълня.“
Молитва на народа за Божия подкрепа в бедствие
60 За първия певец. По мелодията на шушан едут. [a] Поучителен. На Давид. За изучаване, 2 (A)[b] когато той се сражаваше с Арам-Нахараим[c] и Арам-Цова[d] и Йоав се върна в Солната долина и порази едомците, дванадесет хиляди души.
3 [e] Боже, Ти ни отхвърли и ни разпръсна.
Ти беше разгневен на нас. Обърни се пак към нас!
4 Ти разтърси земята и я разпука.
Заздрави нейните пукнатини, защото е разклатена.
5 (B)Ти донесе на Своя народ големи страдания
и ни опияни със зашеметяващо вино.
6 Даде знаме на онези, които Те почитат,
за да намерят прибежище под него.
7 (C)Спаси ме с десницата Си и ме изслушай,
за да се избавят Твоите възлюбени.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще тържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот.
9 (D)Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам!“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 (E)Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 (F)(G)Дай ни помощ против притеснителя,
защото човешката помощ е безполезна.
14 С Бога ние ще сме силни.
Той ще стъпче нашите врагове.
Бог е прибежище
61 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.
2 [f] Боже, вслушай се в моя вопъл,
обърни внимание на моята молитва.
3 (H)От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло.
Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,
4 (I)защото си мое прибежище,
силна кула против врага.
5 Нека винаги живея в Твоя шатър
и да прибегна до закрилата на Твоите криле.
6 Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания,
даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.
7 (J)(K)Прибави още дни към дните на царя,
продължи годините му от род в род.
8 (L)Нека винаги да седи на престола пред Бога;
закриляй го със Своята милост и вярност!
9 И така, винаги ще възпявам името Ти,
както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.