M’Cheyne Bible Reading Plan

Отхвърляне на Давид от филистимските князе

29 Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел. ² Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус. ³ И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“ ^4 (A)Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже? ^5 (B)Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: ‘Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди’?“

⁶ Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър. ⁷ Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“ ⁸ Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“ ⁹ Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: ‘Той да не идва с нас на война’. ¹⁰ А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе^[a]. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“ ¹¹ И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха^[b] в Йезреел.

Давидовият поход срещу амаликитците

30 И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха, ² но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си. ³ Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени. ⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. ^5 (C)Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. ⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

^7 (D)Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид. ⁸ А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“ ⁹ И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха. ¹⁰ А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор. ¹¹ Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода. ¹² Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи. ¹³ И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена. ¹⁴ Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“ ¹⁵ Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“ ¹⁶ Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя. ¹⁷ Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха. ¹⁸ Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени. ¹⁹ Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко. ²⁰ И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“

²¹ И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги. ²² Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“ ²³ Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас. ^24 (E)И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ ²⁵ И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.

²⁶ Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“, ²⁷ – на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир, ²⁸ които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа, ²⁹ и на онези, които са в Рахал^[c], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове, ³⁰ на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах ³¹ и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.

Предпазване от идолопоклонство

10 ^(A)Братя, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под закрилата на облака и всички преминаха през морето, ² и всички, последвали Мойсей, се кръстиха чрез облака и морето, ^3 (B)и всички ядоха една и съща духовна храна, ^4 (C)и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната скала, която идваше след тях, а скалата беше Христос. ^5 (D)Но към повечето от тях Бог не беше благосклонен и те загинаха в пустинята. ^6 (E)Всичко това бяха предобрази за нас, за да не се пристрастяваме към лоши дела, както те се бяха пристрастили. ^7 (F)Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, за които е писано: „Народът седна да яде и да пие, а после стана да играе.“ ^8 (G)Нека не блудстваме, както блудстваха някои от тях и в един ден загинаха двадесет и три хиляди. ^9 (H)Нека не изкушаваме Христос, както някои от тях постъпиха и загинаха от змии. ^10 (I)Не роптайте, както някои от тях роптаеха и загинаха от ангела изтребител. ¹¹ Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена. ^12 (J)Затова, който мисли, че стои здраво, нека гледа да не падне. ¹³ Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.

¹⁴ Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението! ¹⁵ Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам. ^16 (K)Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? ^17 (L)Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб. ^18 (M)Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника? ¹⁹ Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо? ^20 (N)Не, но казвам, че онова, което езичниците^[a] принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете. ^21 (O)Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете. ^22 (P)Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?

Свободата на християнина

^23 (Q)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание. ^24 (R)Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия. ^25 (S)Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта, ^26 (T)защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“ ²⁷ Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта. ²⁸ Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа^[b]. ²⁹ Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест? ³⁰ Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога? ³¹ И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога! ³² Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква, ^33 (U)както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.

Оскверненият храм в Йерусалим

8 ^(A)В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там. ^2 (B)Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу – огън, а от хълбоците му нагоре – блясък от нажежен метал. ^3 (C)И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист. ^4 (D)И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето. ⁵ Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността. ⁶ След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат – големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“

⁷ Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка. ⁸ И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата. ⁹ И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“ ¹⁰ Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения – на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо. ¹¹ А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом – с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях – и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак. ^12 (E)И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: ‘Господ не ни вижда. Господ изостави страната’.“ ¹³ И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“

¹⁴ Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз. ¹⁵ И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“ ¹⁶ И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.

¹⁷ И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира. ¹⁸ Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“

Господ е наше прибежище и сила

46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот^[a].

Господ е Царят на света

47 За първия певец. Песен на Кореевия хор.